Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 10 октомври 2019 г.

Кога най-добрите, т.е. мислещите ще заемат заслуженото място на политически лидери в демократичната държава?



... Капитализмът е смешен, комунизмът е трагичен. Това, което е става в света сега е една мешавица - всяка трагедия има своите смешни страни. Не бих взел Доналд Тръмп за актьор в мой филм, защото чак толкова лоши филми не правя. ...

... Проблемът в Чехия е, че много умни хора се разбягаха в края на миналото столетие, а сега продължават да напускат. Тъпаците решават нещата в демократичната държава – те просто са повече. При това положение как да се изявят умните? Глупавите водят нещата към ада. Те непрекъснато обръщат очи към руснаците.

Има демократични страни, където повече умни хора са на власт. Има и страни, които нямат достатъчен потенциал за демокрация. И това е пътят към ада. ... Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Казаното от г-н Менцел е добра предпоставка да се разсъждава върху основния проблем на демокрацията. Да, истината, за жалост, е такава: немислещите (тъпаците) са мнозинство и решават нещата при демокрацията, т.е. демокрацията неминуемо се изражда в охлокрация, т.е. във власт на тълпата, иначе казано, на най-лошите (най-лошите са именно немислещите и разпуснатите, деградиралите в морално отношение!). Има ли възможност да стане някак така, че най-добрите (мислещите, духовният елит) да заемат подобаващото, заслуженото си място и на политически водачи на държавата (в условията на демокрация)? Как обаче да стане това? Ето върху този въпрос мисля непрекъснато и вече съм доста напреднал в търсенето на задоволителен отговор. Ще можете да разберете моя отговор в книгата с работно заглавие РЕАНИМАЦИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯТА, която пиша от известно време. Предполагам, тя ще бъде завършена с Божията помощ в най-скоро време, живот и здраве да е само...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

1 коментар:

Анонимен каза...

При демокрацията, в която "погледнато формално всичко е нормално, а погледнато нормално всичко е формално" действително е така - необразованите, глупавите или манипулираните хора са подавящо мнозинство във всяко едно общество - не само у нас или в Чехия, но и в най-развитите демокрации. Само че там, където демокрацията е елитарна, а не популистка, глупаци и тъпаци е невъзможно да се докопат до властта. Там достойните политически елити - независимо дали леви или десни, консервативни, либерални или социалдемократически не допускат неграмотни политически кариеристи и политически лумпени на високи държавни позиции. Там където медиите формират висока култура, а не чалга и съдът е независим, а не марионетка на тайни служби и прокуратура - там просветените граждани, а не анонимният "народ" държат здраво властта и я предпазват от това да се превърне от демократична в авторитарна и тоталитарна. Защото тоталитаризмът не е нищо друго, освен диктатура на тъпото мнозинство, което си избира диктатори, които да го доят, стрижат и убиват. Затова е необходимо силно демократично лидерство - такова като на Роналд Рейгън, Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Франсоа Митеран, папа Йоан Павел Втори. Като си представим кои сега са на техните позиции, разбираме защо днешната либерална демокрация е в криза.

Момчил Дойчев