В качеството ни на "самодейни небезразлични граждани-политици на свободна практика" ние с колегата Ники Димов предложихме сътрудничество и подадохме ръка на пловдивската ДБ, заявихме им, че не сме против ако искат да ни включат в своята гражданска квота. (Впоследствие аз оттеглих своята заявка, с оглед да не се разпиляват гласове, остана само Ники като такъв кандидат-представител на гражданската квота в ДБ.) Мина време и от ДБ отрязаха Ники по един тъп начин (мълчаливо!), а вместо него туриха в гражданската квота в ДБ не кой да е, а дясната ръка на комуниста Кирчо Иванов, именно лицето Старибратов, бивш директор на Математическата гимназия, иначе казано, погавриха се и с Ники, и с мен, и с всички такива като нас граждани, които подкрепяме ДБ по чисто ценностни, идейни подбуди.
Как да реагираме ний двамата сега в тъй създалата се ситуация? Да си затворя ли очите и с пълна погнуса да гласувам за листата на ДБ, този ли е верният начин?
Или да предприема нещо още по-радикално, за което преди малко ми спомена колегата Ники Димов, младият човек, обиден от наглата постъпка на ръководството на ДБ, ми заяви, че в знак на протест спрямо това безобразие да включат комуниста Старибратов вместо него като гражданска квота щял да гласува за преференциално за един свой преподавател от листата на БСП, дето се казва, Ники е решил да се води от девиза "Като е гарга, барем да е рошава!", като е комунист, барем да е такъв, който си стои в БСП, а не се промъква тайно в листите на ДБ!
Аз самият още не зная какво да правя, в по-тъпо положение до този момент не съм се оказвал, ето, изборите наближават, а аз няма за кого да гласувам, предвид станалата екцесия около предложението ми не само Ники Димов да бъде включен като гражданска квота в листата на ДБ, но там да бъде включен и един друг небезразличен гражданин, именно г-н Любен Воденичаров, един перфектен политически анализатор от зрителите на Пловдивската обществена телевизия, който освен големите си познания за политиката се отличава и с безукорен морал, и с вярност спрямо тъй възвишените принципи на истинската политика; разбира се, и това предложение беше отсвирено по най-тъп начин от ръководството на ДБ, което е включило в листата си кой ли не, но само не такива истински добри и незаслужено обидени граждани - като Димов и Воденичаров.
Толкова. Представям този казус на обсъждане с ясното съзнание, че за дивотиите, които правят партийните ръководства, не трябва да се мълчи...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар