Иван Селени е изтъкнат унгарски социолог, преподавал в множество престижни американски университети. Понастоящем е професор по социология и политически науки в Йейлския университет. През 1999–2000 г. под ръководството на проф. Селени в Полша, Словакия, Унгария, Русия, Румъния и България бе проведено мащабното социологическо изследване „Бедност, етническа принадлежност и родов пол в обществата в преход“. Автор и съставител е на книгата „Бедността при посткомунизма“. В нея са събрани 6 студии, анализиращи огромния масив данни от изследването.
На 8 октомври /вторник/ в Института "Иван Хаджийски" на бул. "Джеймс Баучер", 23, ще бъде представена книгата на Иван Селени „От държавен социализъм към посткомунистически капитализъм: критически поглед“ (изд. Изток-Запад"). Клуб Z публикува откъс от монографията.
Източна Европа - лаборатория на историята
През 90-те години държавите в Източна и Централна Европа станаха в истинския смисъл на думата лаборатория на глобалния капитализъм. Западните неокласически икономисти получиха пълна свобода да налагат своите капиталистически модели и не загубиха нито минутка при прилагането им. Но резултатът далеч не беше единен и хомогенен – напротив, лабораторията роди капиталистически системи с огромни различия помежду им. Например бившите социалистически общества в Източна и Централна Европа се различават по степента, в която получават чужди инвестиции и разгръщат външната си търговия, поради което се разграничават и по точната степен, до която може да бъдат смятани за „глобални“. Следователно вместо хомогенизация и конвергенция, в бившия социалистически свят наблюдаваме преход към капитализъм, белязан с дивергенция.
В книгата си се опитваме да обясним това многообразие с довода, че главният механизъм, по който се отличава преходът в различните държави, са вътрекласовите конфликти в самата бивша управляваща комунистическа класа. Резултатите от тези вътрекласови конфликти са решаващи за поетия курс на преход и за капиталистическото развитие в различните източно- и централноевропейски държави, тъй като те обясняват кои в отделните държави са играчите, ръководещи прехода и какъв тип капитализъм се опитват да създадат.
В Русия, а до голяма степен и в Румъния, България, Сърбия, Украйна и Беларус, победилата фракция от бившата комунистическа управляваща класа е фракцията на партийните бюрократи. По време на прехода към капитализъм тези играчи трансформираха политическите си постове в частна собственост. Те бяха по-малко заинтересовани и вероятно дори по-неспособни да изградят капиталистически институции, напр. свободни трудови и капиталови пазари. Като последица във въпросните държави откриваме капиталисти без капитализъм: бивши комунистически функционери, натрупали частни богатства в процеса на прехода и в момента – опериращи в контекста на слаби и нефункциониращи пазарни институции. Най-зрелищният случай е Русия, в която откриваме силна имотна буржоазия, оперираща в пазарен контекст, белязан от провал на валутната консолидация, подмяна на пазара с бартер и закрепостяване на работниците (Bonnell, 1999; Burawoy и Krotov, 1992; Woodruff, 1999). Бърауой (1996) нарича последвалата ситуация „инволюция“, т.е. форма на нагаждане към натрапвания „отгоре“ капитализъм, при който предкапиталистически играчи и институции използват бартер, домашно производство и отношения клиент-патрон, или за да избягат от логиката на пазара, или за да се нагодят към натиска на тази логика и по този начин да се защитят от нея. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
Източна Европа---Умове , които работят на запад .
Публикуване на коментар