Как да се спасим от затъпяване в училище?

Казвам на учениците си:

- Във всеки момент всеки от вас избира дали да стане тъпанар или да стане мислещ, умен човек, разбрали ли сте поне това?

- Не, господине - ми отвръщат учениците, към които съм отправил погледа си като говоря горните думи - и как става това?

- Ами избираш дали внимателно да слушаш това, което обсъждаме, и то така, че да осмисляш казаното, да вникваш в смисъла му, да разбираш, и ако постъпваш така, то по този начин си упражняваш ума, правиш го по-остър, сиреч, се предпазваш от затъпяване; или пък, както правите вие, си разсеян, не внимаваш за какво се говори, не мислиш за проблемите, които обсъждаме, не разбираш за какво се говори и какво се казва, по този начин, разбира се, всеки ден все повече затъпяваш, накрая, няма как, в училище, ставаш образцов тъпанар!

- Леле, господине, аз явно съм станал голям тъпанар, щото ето, вече десета година много рядко в час се вслушвам в това, за което се говори, мързи ме даже да слушам, камо ли пък да мисля над чутото!

- Радвам се, че сам осъзна това! Браво! И какво, не те ли е поне малко страх от бъдещето, което си подготви по този начин? Нали си представяш какво става с ония, които не се се предпазили от възможността да затъпеят порядъчно докато са ходили на училище?

- Не, не знам какво става с тях, кажете ми ако обичате?

- Ами един човек, чийто ум е затъпял, е станал инвалид в онази област, която е най-важната за човека, именно мисленето, търсенето на истината, разбирането на смисъла на нещата. Такъв човек просто няма как да постигне нещо в живота си. Тъпанарят се обрича цял живот да бъде аутсайдер и да изостава, да бъде бедняк, да живее в унизително положение, да страда, с това ще си плати разкоша, който си е позволил в училище, именно да затъпява вместо да става все по-умен, разбиращ, пълноценно живеещ и прочие. Такъв нещастник е употребил свободата си срещу своя собствен интерес - понеже не се е възползвал от нея позитивно, т.е. да развие така необходимите му качества на личността. Такива работи стават общо взето с тъпанарите. Те заслужено ще бъдат цял живот бедни...

- Да де, господине, но у нас тия, дето са много умни и образовани нима са най-успели? Не виждаме ли, че е пълно с простаци и тъпанари, които са най-успели и богати?

- Абе възможно е да има успели простаци, не отричам, но това е временно, тъпанарят, дори и да постигне (чрез лъжи, тарикатлъци, далавери, кражби и измами, чрез наглости) някакво положение, няма начин да не се издъни в един момент, т.е. успехът на такива щастливи тъпанари е временен, докато умният, мислещият човек винаги има ред предимства пред тъпарарите, недей да ме убеждаваш, че е толкова хубаво да си тъпанар.

- Дабре де, господине, убедихте ме, че трябва да слушам за какво разговаряте с класа, вече няма да се разсейвам; сега разбирам, че във Вашите часове не се говорят глупости - както си мислех доскоро. Хайде сега да продължим, за какво изобщо говорехте?

И си продължихме обсъждането. Говорехме за мисленето, темата ни беше тъкмо за това как мислим - с оглед мисленето ни да е истинско, пълноценно, ефективно вървящо към истината.

Така в основни линии минават моите часове. В този модел се вмества моят подход, знаете, аз съм примерен ученик на Сократ. За такива лоши неща уча аз учениците си, нали правилно властващите другарки от пловдивското образование ме изгониха от училището, в което преподавах философия толкова години?! Ех, колко са мъдри тия другарки, дето ме опраскаха и остракираха, та се наложи чак в София да се спасявам от тяхната мъст: нали сега разбирате на какви опасни неща уча аз учениците си? Да мислят истински, свободно, пълноценно - та това нещо е по-опасно от динамит ако се приложи към тяхната тъй ефективно работеща система на затъпяващото "образование" и училище, на която тия другарки така усърдно служат...

Чао засега! Замислихте ли се поне малко - или и вие мразите да четете, да слушате, да мислите върху казаното (прочетеното)? Нека да ви е хубав денят! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo