В софийското училище, в което работя, се оформи твърде интересна история, която скоро ще получи своето решение: страхотен казус се ражда в момента!

Наближава 1 ноември, Денят на народните будители; за този ден ние, дето сме от средите на групата на небезразличните граждани, обсъждаме какъв е най-подходящият начин да отбележим празника. Има, примерно, идея до вратите на сградата на МОН в София да проведем протест под някаква форма, примерно да се съберем всички ние, учителите, дето сме репресирани от властващите в системата, да проведем, примерно, "открит педагогически съвет", открит пред цялото общество, на който да обсъдим тежката, катастрофалната ситуация в образованието, да поискаме среща с Министъра и прочие (разбира се, даваме си сметка за това, че страхът е толкова голям, че едва ли ще дойдат кой знае колко колеги, все пак мнозина от тях се опитват да се върнат в системата, а участието им в такава проява ще утежни още певече положението им!). Други пък предлагат в Пловдив пред сградата на РУО на площад "Джумая джамия" да въобновим гражданския протест за свободата в образованието, който вече да не е така самотен, единствено с участието на моя милост, а в него да се включат и някои небезразлични граждани. Разбира се, вълнува ни най-вече какъв би бил ефектът от такива едни протестни действия при положение, че работите в свидното ни отечество стават все па-плачевни с всеки изминал ден. Но ние твърдо знаем, че нищо не може да ни оправдае ако продължим да стоим безучастни, щото безразличието не е нищо друго освен съучастие в безобразията и беззаконията на разпищолилата се до крайна степен власт. Та ако искате, ето, имате възможност тук да кажете какво мислите, какво предлагате, кой е вернитя според вас подход, какво трябва да почнем да правим и прочие. Ще ви бъда благодарен ако откликнете, а не да си замълчите.

Аз отдавна не съм писал в своя дневник, който, както знаете, от години си водя, части от него бяха и издадени под заглавието ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ. Всъщност комай всеки ден пиша това-онома, което все е свързано с образованието и възпитанието на младите, ето, напоследък написах публикации със заглавия Кога часовете в училище са интересни, приятни и полезни за учениците? и Като храст ли живея - или като дърво?, по които откликнаха доста хора, можете да видите коментарите към тях. Ето тук един откъс, смятам, че той казва нещо основно, свързано с моите наблюдения на случващото се в училището, в което работя отскоро:

Томи Томев каза: Много мъдрост и сила има в този текст. Изпълнен като рок балада от Васко, силата му се удвоява. Тази песен се слуша със затаен дъх.

Ангел Грънчаров каза: Томи, прав си, така е. Но за мен най-поразителното беше, че в класове от по 20-25 човека само средно по около 1-2-3 ма бяха впечатлени и от песента, и от текста, а останалите останаха напълно равнодушни и безчувствени!!! Това според мен е страшно: тези млади хора сякаш не успяха да постигнат тъй лесния за разгадаване смисъл! Даваш ли сметка докъде е докарало тия млади хора това, което у нас наричаме "образование"?!

Още един не по-малко многозначителен факт да ти дам: като направих наскоро дискусии по казуса от романа "Престъпление и наказание" по Достоевски (На учениците предложих да обсъдят въпроса: Правилно или неправилно е постъпил Разколников като е убил старата, болна и зла бабичка-лихварка, наложило му се е да отнеме един-два живота, но с нейните пари ще спаси и ощастливи стотици млади, бедни, болни, страдащи и прочие хора?) се оказа, че огромната част от учениците отговориха, че Разколников напълно правилно е постъпил, във всеки клас имаше пак само по 1-2-3 ученика, които твърдо заявиха, че нищо не може да оправдае убийството, а всички останали го оправдаха!!!

Личностното и духовното (умствено и нравствено) състояние на младите хора, жертви на "образователната" и "възпитателната" ни държавна система, е крайно тежко, но това явно не безпокои кой знае колко хора, а пък управляващите тази сфера са до такава степен спокойни, че очевидно сами признават, че точно такива са желаните от тях цели и резултати!

Имам още доста неща да пиша, но понеже след малко смятам да изляза да гласувам, ще продължа след час-два, животи здраве да е. Пък и искам малко да се поразходя. Нищо чудно с колегата Ники Димов да направим днес едно клипче, в което да поговорим за това-онова, имаме намерение да го дадем в Пловдивската обществена телевизия. А в училището, в което работя, се оформи една интересна история, която в близките дни ще получи своето решение, страхотен казус се оформи, но засега моля да ме извините, няма да пиша по него, щото с вмеателството си (в и чрез блога) да не взема да го разваля, но ви уверявам, че е страхотен този нов казус. Да, правилно предполагате, той касае моето оставане или... изгонването ми и от това училище - само това мога да кажа за момента. Правя го с оглед, казах, да не повлияя прекалено на невероятно хубавия казус. По който, разбира се, съвсем скоро ще пиша - за всичко ви известявам, за мен гласността е нещо благодатно, а мълчанието е злото (по теорията на Иво Инджев).

Толкова засега, моля да имате търпение. До скоро! Хубав ден ви желая! Ходете сега и вие като мен да гласувате, колкото и понякога да е трудно да се реши за кой да гласуваш, щом си гражданин, трябва да се справиш с нелекия казус. Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo