Докога казването на истината ще предизвиква ненавист, само като лъжем ли ще оцеляваме?!

Тази сутрин ми се наложи да напиша едно прекалено лично писмо до един приятел, живеещ в далечна страна, въпреки всичко, въпруки цялото неудобство, което съзнавам и преживявам, реших, в името на ммасията си, т.е. с чисто възпитателна и нравствено-пробуждаща цел, да го публикувам в блога си, освен това ми се чини, че писмото може да има и известен оздравяващ ефект върху съзнанията, знам ли, да видим, разбира се, най-вероятният ефект е че ще бъда непременно оплют от зложелателите, но това е така естествено както и че тази сутрин Слънцето ще изгрее; та ето какво написах в това свое скандално писмо:

Здравей, човече - и далечни приятелю,

Не си писал отдавна, рекох да ти се обадя. Знаеш, май направих голяма грешка като отидох да работя в София. Сега го осъзнавам. Това че напуснах тъй унизителната си работа като пазач и заминах даскал в София беше авантюра от моя страна, иначе казано - глупост. Хем заради пътуванията с влак ще харча голяма част от заплатата, която ще получавам (на половин щат съм), хем за тия пари ще плащам със здравето си, с нервите си, щото се оказва, че сред софийските ученици изглежда има по-големи диваци отколкото сред пловдивските. И се почнаха проблемите още от първия ден. Аз пък съм такъв, че не мълча, ами почвам борба за решаването на проблемите. А точно това не искат директорите. Те искат да има мир и покой, всичко да се покрива и прикрива. Но прикриването и покриването на проблемите води до уголемяването им, до ескалирането им, те стават в един момент напълно нерешими. И страда цялата общност, плащаме всички ние прекалено тежка и висока цена. Затова се боря, затова не мълча, затова не живяркам като мижитурка, а си изпълнявам своя учителски дълг. Но по тази причина, разбира се, пак неминуемо ще бъда опраскан - и то съвсем скоро.

И знаейки това аз пак започнах нова битка. Която е с предизвестен край. Да, пак ще ме опраскат. Ще остана без работа. Знам го това. Макар при тия условия (половината от заплатата ми върви за пътувания, когато имам часове в София давам по 15 лева за пътуване, а на ден ми се падат средно по 20 лева изкарани пари. Сиреч, в дните, в които имам часове, понеже давам от тия 20 лева "печалба" 15 за пътуване, ще имам 5 лева за "живот", така да се рече. Иначе казано, в дните, когато съм на работа, ще трябва да гладувам. (Да оставим това, че жена ми още не може да си намери работа нито в Пловдив, нито в София, по тази причина съвсем загиваме като семейство, да, нашето учителско семейство плаща огромна цена за моите така самотни и обречени борби за свобода и реформа в образованието.) (А в дните, в които не съм на работа в София, ще съм в Пловдив, за да пътувам дотам пак ще давам луди пари за пътуване, сиреч, и в тия дни ще се живее в мизерия!) И понеже съпругата ми, както казах, не си намери работа нито в Пловдив, нито в София, никъде не я взеха тази есен, което прави проблема за оцеляването ни страшно тежък, даже жесток. Очевидно комунисто-мутро-милиционеро-гербовашкият режим е решил да ме умори от глад и от унижения.

А най-лошото е, че затънах в дългове към много хора заради съдебните разноски за загубеното съдебно дело и защото онази другарка от ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" ме даде на частен съдебен изпълнител и ме оскуба с купчина пари. Как ще плащам тия заеми главата не ми го побира! Загубих си съня от тия проблеми. А ме е срам да бавя хората. Някои, които ми дадоха пари в заем, са пенсионери и сами едва преживяват, длъжен съм да им върна жив или мъртъв парите.

Сигурно си се досетил, че ти пиша това писмо и за да те помоля ако имаш възможност малко да ми помогнеш; ще ти бъда много благодарен. За да си спестя донякъде пътните разходи, които ми изяждат половината от изработените пари като учител реших да си намеря под наем някаква стаичка в София, където да преспивам. Намерих такава за нисък наем, 200 лева на месец. Надеждата ми е жена ми да почне работа също в София и тогава няма да е проблем нито наема, нито лека-полека връщането на моите заеми. Вярно, на цял щат и в София даже не ме вземат щото има много кандидати за местата, които са на цял щат. (Вчера пак се явявах за такова място, отрязаха ме!) Та във връзка най-вече с наемането на квартира са ми спешно нужни пари, ако можеш да помогнеш, ще ме спасиш. Като заем да ми дадеш парите искам, не като подарък. Ще се разплащам само като се стабилизирам малко. Не знам вече какво да правя. Страшна работа! Срам ме е от теб, сигурно ме мислиш за мошеник като ти искам пари. Понеже нямам друг изход въпреки неудобството ми се реших. Знам, че е срамно да се искат пари, но ето, няма от кой да поискам.

Лека вечер или ден, не знам как е при теб!

Прощавай още веднъж за това писмо!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo