Ако не бяхте потънали в непростимо безразличие и ако си бяхте изпълнили ролята, властващите нямаше да си позволят невижданото си разпищолване!

Две ученички по своя инициатива, вдъхновени от това, което съм им говорил за Сократ, направиха ето това табло за кабинета по философия. Страшно много се зарадвах и им благодарих! Прекрасни личности има сред младите у нас, но системата им вреди всеки ден!

Вчера се върнах в училището, от което отсъствах цяла седмица поради заболяване. Учениците от един клас като ме видяха се зарадваха, а една ученичка съвсем спонтанно каза:

- Господине, радваме се, че отново сте с нас, Вие сте нашият любим учител!

Което, както и да го погледне човек, е твърде задължаващо за мен, един заклет учител, цял живот учителствал всеотдайно и добросъвестно, но точно поради това станал неудобен за образователните властващи велможи на мутро-комунисто-милиционеро-гербовашкия режим, които, както знаете, ме подложиха на безпрецедентно грозни репресии, опраскаха ме, уволниха ме, а накрая ме и остракираха от пловдивското образование, прокудиха ме да търся работа в София, да, аз в момента съм "персона нон грата" за образователните учреждения в Пловдив и Пловдивско! Та това ми казаха тези ученици, с което ме трогнаха дълбоко в сърцето, без да си дават сметка какво вълнува учителя им с побелели коси напоследък.

Аз обаче в момента съм принуден да решавам какво да правя: да продължа ли работата си в това училище (която е до м. март, по заместване, тя е също така на половин щат), защото след като се извадят разходите за квартира и за ежеседмичните пътувания (до Пловдив и Долна баня и обратно) ще излезе, че ще ми се наложи да живея в пълна мизерия, а най-вече няма да мога да отделям всеки месец някакви пари за да си плащам лека-полека заемите, които бях принуден да взема от доста приятели заради загубеното съдебно дело?! Ето това последното обстоятелство ме принуждава най-вече да мисля все по-сериозно за връщане в Пловдив (където дори и от минималната заплата като нощен пазач имаше някаква надежда да мога да отделям всеки месец по 100-тина лева за връщането на заемите!). Виждате сами в какво тежко положение съм в момента. Наистина не зная какво да правя.

Днес-утре ще трябва да взема твърдо решение. Дали да остана да учителствам тази зима в София, намирайки се в ужасна мизерия (като капак на всичко и съпругата ми, също учителка, също като мен - и заради мен, заради моите борби с разпищолилите се бюрократи в образованието на Пловдив! - е още безработна, в Пловдив не я вземат дори и там, където няма други кандидати (тя има и магистратура по английски език!), да, и в последното пловдивско село не я вземат, което показва очебийния политически характер на репресията и дискриминацията, на която е подложено семейството ми!) или да се върна в Пловдив, където да се захванем за най-неквалифицирана и унизителна за учители работа с оглед да оцелеем някак.

Разбира се, имам и трети вариант: да започна своите самотни протестни действия в София, да ги пренеса пред Народното събрание, пред Министерския съвет, пред посолства на западни държави, ето и този вариант си заслужава да бъде предприет, но при страшното тотално безразличие на вас, гражданите, се питам има ли смисъл да правя каквото и да било?! Прочее, смисъл има, ефект дали ще има?! Не знам вече. На път съм да се откажа от всичко, да зарежа всичко - защото съм на предела на изчерпването на силите си.

Най-убийственото в ситуацията, в която се намирам, да подчертая дебело, е страшното безразличие на вас, гражданите, ето това е предпоставката не само за гибелта на донкихотовци-сократовци като мен (работите пак вървят към "сократова развръзка" на моята "лична" история, естествено, че ще ме убиете и мен!), но и в крайна сметка за гибелта на свидното ни отечество, щото безразличните граждани сте способни и на това, дотам ще ви доведе този ваш голям грях и порок! (Защото ако гражданите на Пловдив не бяха потънали в такова непростимо безразличие и си бяха изпълнили ролята, властващите бюрократи нямаше да си позволят невижданото си разпищолване!)

Казах ви го, та да ми е чиста съвестта! Изпълних си дълга като човек, философ и учител: мой дълг е да казвам истината, колкото и неприятна да е тя за всички вас.

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo