Колегата-блогър Ники Димов има също така и свой канал в youtube, в който все по-често поставя свои клипчета, той снима предимно как хора, българи, играят хора́, да играе хора́ за самия Ники е любимо нещо, той умее превъзходно да го прави (той е влюбен в народната музика, в автентичната народна музика, особено в Странджанската, оттам, от Странджанския край, е неговата майка, оттам, така да се каже, е неговият корен), та по тази причина Ники все по-често снима въпросните хора́ и ги слага на своя канал, той се намира ето тук: Nikolay Dimov. Реших тази сутрин да представя пред читателите на своя блог неговия канал, та ако някой поиска да може да се абонира и да следи "продукцията" на Ники. Ники има много планове да обогати "продукцията" на канала си, тъй че тия, които се абонират, убеден съм, няма да съжаляват. (Ники има много богато въображение и често ме изненадва с идеите си!)
Та неговият канал е млад (като автора си, като създателя си!) и по тази причина е твърде перспективен - също като автора и създателя си, затова ви го и препоръчвам! Държа непременно да отбележа и това, че Ники успя да ме зарази така силно с любовта си към странджанската народна музика, че вчера, примерно, цял ден в главата ми се въртеше мелодията на една такава песен и като му казах по телефона за това нещо, Ники мигновено започна да ми пее в слушалката същата тази песен - както си беше някъде на улицата (на Главната улица на Пловдив!) с колелото си: той освен че умее да танцува, умее и да пее тия песни по един изключително въздействащ начин (аз лично го съветвам да почне да слага в канала си клипчета, в които той самият пее тъй любимите си странджански песни, нищо чудно един ден да бъде признат за един от най-добрите певци, пеещи именно странджански песни!). А ето тук една песен, пята неговата любима певица, наричана "Славеят на Странджа" (Жечка Сланинкова), тя пее песента за Йордана, тази песен като я слушам не мога да не се разплача (защото моята свидна майка, Бог да я прости, се казваше "Йордана", пък баща ми, Бог да го прости, също се наричаше Иван, т.е. в песента сякаш се пее за тази двама най-скъпи и най-близки човеци, които вече ги няма, т.е. има ги на този свят само в душата ми!):
Такива работи: и сега като я чух си поплаках и ми олекна малко на душата - от мъката по загубата на непрежалимата ми майка (и баща)! Ето още една песен от същата певица, не по-малко въздействаща върху душата:
Но да оставим това. Аз също имам свой канал в youtube, той е стар - като автора и създателя си. Но и аз самият, живот и здраве да е, имам някои идеи за обогатяване на канала си в youtube.com. Тъй че ако искате, няма да съжалявате да се абонирате и за него.
Само това исках да ви представя и препоръчам: два перспективни канала, които имат твърдото намерение да се обогатяват колкото се може повече! Аз лично сятам, че в това нещо, богатството и обогатяването (на личността и на духа!), няма нищо лошо. Ние с Ники сме освен колеги-блогъри и приятели, т.е. дружим най-вече за това: защото взаимно се обогатяваме (дори и само когато разговаряме един с друг!). Прочее, имаме и идеи за съвсем скорошни съвместни изяви, които ще бъдат отразени по подобаващия и достойния начин в нашите youtube-канали.
Желая ви хубав ден! Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар