Страхът от свободата, неразбирането на свободата, безразличието към свободата е проклятието на България!

Днес наистина е ден, в който имаме повод за размисъл. Аз съм на 60 години (роден съм 1959 г.), точно 30 години, точно половината от живота си живях в комунизма, а втората половина от живота ми мина в условията на преход от комунизъм към... демокрация; до която обаче още сме далеч. По тази причина че живях поравно и в комунизма, и в "демокрацията" (преходът стана пред очите ни, някои от нас и активно участвахме и още участваме в него!) имам възможността и правото да кажа не някакви общи приказки, а някои истини, които са дълбоко преживени, дори изстрадани, за които платих тежка цена (за всичко в този живот плащаме и то съвсем справедлива цена, в това число и за заблудите ни!). Ето какво бих желал най-вече да кажа в този ден.

Сега у нас имаме нещо крайно половинчато, неопределено, уродливо, което обединява неизкорененият, непреодолян и затова твърде масово разпространен комунистически манталитет (да стоим и да чакаме държавата, властта да ни оправя!) и също не по-малко масово разпространеното неразбиране на свободата, дори ненавистта към нея и особено към свободолюбивите личности (които ни дават пример, че без свобода не бива да се живее, че без свобода не може да се живее по човешки начин!). В тази връзка ще си позволя да кажа нещо, което според мен носи целия смисъл на толкова епичната одисея на българите към свободата, в която въпреки платената тежка цена ние съвсем не поумняваме, напротив, още повече затъваме в инертността си.

Знаете онази така многозначителна библейска история, в която Мойсей повежда народа си към свободата (Бог обича еврейския народ и по тази причина Мойсей има, така да се каже, доста преки "връзки" с Бога!). И така, тръгват през пустинята довчерашните роби (досущ като нас, българите в 1989 г., щото и ний при комунизма бяхме не друго, а тъкмо роби!) и още при първите трудности и изпитания на "новия", на свободния живот веднага се появяват мърморковци, които почват да дърдорят сред народа:

- Къде сме тръгнали бре, ние в пустинята ще измрем бе?! Къде ни води тоя луд човек бе?! Абе какво ще ядем и пием в проклетата пустиня бе?! Довчера може да сме били роби, но поне имахме какво да ядем и да пием бе, а сега знаете ли какво ни чака?! За какво ни е тази свобода бе, та свободата не става за ядене бе?! Я да се връщаме в тъй уютното и познато ни робство, за какво ни е на нас тази пуста свобода бе?!

Народът слушаше тия тъй "умни" приказки и доверчиво клатеше глава, нали си спомняте (тия от вас, дето сте дърти като мен и затова всичко това го преживяхме непосредствено!) какво почна да става още при първите трудности на свободния живот в 1990 година, когато дрлугарите комунисти ни устроиха Лукановата зима с нейните ужасии - студ, тъмнина, глад, жажда, празни лавици в магазините?! Сякаш светът почна да се разпада пред очите ни като уж дойде проклетата свобода, леле, какъв кошмар, народът почна да пищи и да вие от ужас: как занапред, другари и другарки, ще живеем, какво ще ядем, "кой сега ще ни даде пари", кой ще ни храни и пои?! За какво ви е тази пуста свобода бре, та тя не става за ядене и за пиене бе?! Народът се разпищя и почна да хули злобно демокрацията и демократите, които съсипаха тъй уютния рай на комунизма, нали така беше?! Щом се появи демокрацията и свободата, "добрините" и "благините" на комунизма, а именно евтиния лебец, сланинката, сиренцето, кебапченцата сякаш с магическа пръчка изчезнаха и червата почнаха да ни куркат, нали така беше? И умният народец мигновено сфана "истината" и почна да пищи: искаме си пак комунизъмо!!! Не щем проклетата свобода, майната й на свободата, айсиктир на проклетата ви свобода и демокрация!

В Лукановата зима за малко да умрем от глад, помните ли ония сурови дни, в които ставахте (ставахме, щото и аз ставах, имах детенце на 8 месеца!) в 3 часа сутринта за да се наредите на опашка за кисело млекце и хлебец, та като отвори магазина в 8.00 часа да си от по-първите и да имаш някаква вероятност да си купиш някое бурканче млекце и евентуално да си купите и хлебец? Аз помня добре тия паметни нощи, вий сигур сте ги забравили. И помня също така една сутрин как дойде до дългата опашка от зъзнещи хора един възрастен човек с бастун, ухили се гадничко проклетият дърт демократ и започна да крещи като луд:

- Студено ли ви е, драги граждани, другарки и другари, дами и господа?! Треперите ли от студа, бравос, яко сте се вкоченили, нали?! А така, треперете! И пак гласувайте за комунистите, проклети да са!!! Хубаво си потреперете сега та да ви дойде акълът! - ето така викаше този "лош човек" тогава, като сега го чувам, а той, този старец, имаше вид или доста приличаше на самия Мойсей!

Викаше старецът, а народът от опашката за млеко пред кварталния (държавен) магазин гузно мълчеше: щото наистина първите "свободни избори" у нас, за срам и резил, ги спечелиха тъкмо комунистите! Точно така, ний сме уникални в целия свят, да, в 1990 г. народът подкрепи... комунистите, довчерашните си мъчители! Е, оказа се, че изборите са яката фалшифицирани де, тогава ченгето от ДС Кеворкян беше създало "Сдружението за честни избори" и то беше нашата, на демократите, на СДС, организация, която се грижеше изборите да са честни, няма що, много "честни" бяха, яката ни опраскаха още тогава проклетите ченгета (в СДС, излишно е да казвам, беше пълно с ченгета, да изброявам ли имена или вие сами си ги знаете?!). А "наш Желю", бивш комунист и пръв демократин, дето ченгетата ни го пробутаха, призна изборите и по този начин си заслужи комунистите да го турят президент!

От кошмарите на Лукановата зима ни спаси... Костов, да, с масови протести (българинът протестира масово само когато властта му вземе лебеца и сиренцето, също така и сланинката, запомнете този главен закон на клетата българска демокрация!) Луканов падна, беше съставено коалиционно правителство, в което финансов министър стана тъй ненавистния ви Костов; той пък направи това, което отдавна трябваше да бъде направено: махна държавното регулиране на цените в магазините (тъпоумният народ затова още свързва прелестите на комунизма с тъй ниските цени!). Значи пусна Костов цените да се определят от пазара, цените скочиха близо 10 пъти, но - о, чудо невиждано! - лавиците и щандовете в магазините се напълниха със стоки, аз тогава за първи път в живота си видях луканка, съвсем свободно стояща на щанда, но струваща някакви астрономични пари!!! И като днес си спомням как гражданите с угрижени лица гледаха луканките и саламите, преглъщаха лигите си и мигновено почнаха да проклинат... демократите и особено тоя така лош Костов, щото отсега нататък нямаше да си купуваме евтина луканка "по втория начин" (с "връзки"!) през задния вход на магазина, а съвсем свободно, но само ако имаш пари!

А в това време другарите усърдно крадяха държавните предприятия, преливаха ресурса им в своите фирми, жените и синчетата на директорите на държавните предприятия станаха бизнесдами и бизнесмени, а пък техните фирми обслужваха усърдно заводите, доставяха прескъпи суровини и продаваха продукцията им; заводите, естествено, масово бяха губещи (заради колосалните и епични кражби!), а пък народът ги издържаше с данъците; и така другарите крадоха здравата от държавното няколко години! Щото таман демократите (и пак този проклет Костов!) от първото демократично правителство приеха закон за приватизацията и агент Ахмед Доган, по заповед на президента "наш Желю", свали първото демократично правителство - и така беше създадено първото правителство на мафията, правителството на Беров, ех, какви непрежалими златни години за мафията бяха годините, в които комунистите и мутрите яката крадяха от държавата! (Тогава вашият бъдещ любимец и оправяч Боко Борисов си е бил мутра и е крадял здраво като останалите мутри, да не е бил тъпанар ваш Боко че само да гледа и да не краде!) Мутрите като любимеца ви Боко воглаве с комунистите крадяха като за последно, с невиждан ентусиазъм крадяха, а народът проклинаше демокрацията - и мечтаеше за комунизма, с евтиния салам "кучешко наслаждение" ("кучешка радост"), със сланинката, със сиренцето, с хлебеца. И така дойде на власт "кристално чистият и напълно непорочен народен син Жан Виденов" (нали още така го величаят мутренските и ченгесарските медии?!), щеше уж да води война с чорбаджиите, народът ахна, гласува за Жанчо, а пък управлението на Жан ще го запомним с това, ченгетата успяха тогава да извършят най-големия си подвиг: обраха до шушка спестяванията, до стотинка обраха парите на народа, успяха да вземат дори и парите, които бабите бяха сложили на тъмно и в буркани за черни дни, опоскаха целия народец, взеха му всичко до шушка чрез хиперинфлацията! Народът вече немаше нищо, а мутрите и ченгетата яката се налапаха, ех, Боко, какво славно време беше тогава, а, яката се оядохте тогава вий, мутрите и ченгетата, воглаве с комунистите от Партията-Кърмилница!

Народът след жанвиденовия пладнешки и разбойнически грабеж пропищя, пак магазините останаха напълно празни, пак немаше хлебец и млеко, пак имаше само студ и мраз, пак, понеже немаше лебец и сланинка, народът скочи решително да протестира и да свали завинаги от власт грабителите си - и властта мина в ръцете на демократите воглаве със същия онзи злодей Костов! Който спря кражбите на комунисто-ченгесарската мафия, приватизира това, което комунистите не бяха успели да окрадат (то бяха останали некакви трохи неокрадени, всичкият ресурс отдавна беше преминал във фирмите на другарите комунисти и мутри, които сега вече беха станале "капиталисти", молим ви се!), по тази причина мафията обяви война на правителството на Костов, медиите (т.е. вашите любимци Кеворкян, Слави Учиндолский, Карбовский и мерзавците от останалата медийно-ченгесарска гнус!) доста добри парици направиха от плюене на Костов, плюха го яката особено когато пък проклетият Костов направи нужното България да се откъсне от руската орбита и да бъде привързана към Европа, към евро-американската цивилизация на свободата (и демокрацията). Заради последното нашите ченгета получиха заповед да организират свалянето на Костов и единственият начин това да стане беше като КГБ доведе своя довереник Симеон, таранът на кораба на българската деморация. Симеон обяви, че ще ви оправи, а до него бодро надничаше телохранителят му Боко Борисов - и ви гледаше с нежен и лаком поглед! Дойде ерата на крадците - която не свършва вече 18 години.

Такава е истинската кратка приказка на българската одисея към свободата. Мафията властва вече 18 години и подхвърля на народа не само зрелища, но и лебец, и сиренце, и сланинка - и затова нема вече никакви протести! Народът, като дъвче и руча лебец, сланинка, ароматни кебапчета и си посръбва шкембе-чорбица, като щрака с пръсти на кючеците на Слави Трефонова и Азиса, като слуша тъй омайните приказки на проф. Вучкова (Бог да го прости!) нема нужда вече от никаква свобода и демокрация, проклети да са демократите, майната й на свободата ви, искаме си Боко!!! Искаме си Славито, он ке ни оправи! Не щем никаква демокрация и свобода, искаме сеирища, искаме кебапчета, миличките! И вечно ке обичаме Боко щот при него има що да ручаме!

Да се върнем на приказката за Мойсей. Той знаете как се справял с носталгиците към робството, иначе казано, към комунизма: хранил ги с манна небесна, запушвал им устата с разни благинки, други хитрости приложил и най-вече водил народа 40 години из пустинята - докато измрат тия, дето са сърдечно пристрастени към робството, към лебеца с тъй омайно миришещата сланинка, към райкийката и към шкембе-чорбицата, гарнирана със славитрифонови хълцания, наричани патреотична чалга. Туйто! Мъдрият Мойсей направил така да измре тази напаст, обичаща робството с всичките му прасешки прелести, а в тия 40 години отраснало поколението на свободата, което вече не се плашело от трудностите и изпитанията на свободния живот - и къде е сега нашето поколение на свободата?! 30 годинки са му малко за да отрасне, така ли? 40 годинки ли требва да чакаме за да възмъжее това поколение на свободата, което ще оправи най-сетне нашето свидно отечество?!

Днес по една случайност (има ли изобщо случайности в този наш живот?!) е роден колегата-блогър Ники Димов, да, моля ви се, той е роден точно преди 33 години на 10 ноември! От известно време се познавам с него и дори сме приятели, аз в негово лице видях представител на това тъй дълго чакано поколение на свободата, моят собствен син също принадлежи на него, синът ми е точно на 30 години (за него в далечната Луканова зима се редях на опяшки за мляко всяка сутрин преди толкова много години, в далечната 1990 г.). Аз съм учител (завчера мутро-комунистическата власт пак ме опраска, пак ме уволни, пак ме изрита от работа, този път от софийско училище!) и във всичките тия 30 години на прехода (и 6 годинки преди това, щото съм учител от далечната 1983 г.) все съм работил за духовното въздигане на младите хора, работил съм за раждането, за отглеждането, за култивирането на съзнанието, за духовното пробуждане и за идейната и човешка зрялост на същото това поколение на свободата, от което зависи всичко - и с което аз свързвам всичките си надежди за промяна в свидното ни отечество. Работил съм самоотвержено за това младите да станат пълноценно живеещи, т.е. свободни личности - и добри граждани на страната си! Правил съм в тия години всичко за да подпомагам раждането и отглеждането на това тъй драгоценно за България поколение на свободата. (И точно поради тия мои активности станах толкова ненавистен и опасен за мутро-комунисто-ченгесаро-гербовашката власт, че в последните 7-8 години тя води безпощадна война с мен, репресира ме, опрасква ме, прави нужното да ме умори, да ме убие от глад и от унижения!)

И ето, оказа се, че този същият Ники Димов (той е личност и с много ценни качества, и с някои недостатъци, такива са живите и човечни личности!) за мен стана най-близкият ми сътрудник в активностите на групата на небезразличните граждани, възникнала спонтанно около моите борби с арогантно разпищолилата се (защото е безконтролна) властваща образователна бюрокрация. Да, Ники ми помага, дава ми идеи, на моменти се отчайва, в други моменти, когато аз съм отчаян, сам ме заразява с ентусиазма си; разбира се, тъжно е това, че от всичките тия може би десетки хиляди млади хора, на които съм бил учител по философия, на пръсти се броят ония, които по някакъв начин ме подкрепят - и дори участват в борбите ми за промяна на закостенялата образователна система! Ако в Пловдив обаче имаше още десетина такива като Ники Димов дейни представители на поколението на свободата, то тогава ние заедно можехме да постигнем много повече; за жалост, на дело, на практика, в тази наша група на небезразличните граждани истински активните са неколцина, останалите ни подкрепят, така да се каже, само виртуално - и идейно само! Но и това е нещо. А борбата продължава... макар условията да са действително тежки.

Аз тия дни ще пиша още доста по това как, по моето разбиране, може да се победи главният враг на България и на българите, а именно безразличието към свободата! Да, ние, самите българи, сме най-големият враг на България: нашето безразличие към свободата е този най-голям враг! Боязънта, страхът от свободата, неразбирането на свободата, безразличието към свободата у огромните български (не)човешки маси е проклятието на България според мен! Този е главният ми извод от тази несполучила още българска одисея към свободата, която преживяхме през последните 30 години.

Вярно, постигнахме много в тия 30 години, но и пропиляхме огромни шансове, значително повече пропиляхме отколкото постигнахме! Цяло чудо е че ний, свободолюбивите, ний, правдолюбивите, ний, демократите, нищо че у нас сме малцинство, все пак успяхме да постигнем това, което постигнахме: България сега вече е друга, България е в НАТО и в Европейския съюз, слава Богу! (Нищо че по вътрешно състояние България досущ копира състоянието на путинска Русия, на Путинландия: и тук, и там ни управлява все една и съща безогледно крадлива комунисто-ченгесарска и мутренска мафия!) Ако успеем обаче да запазим България в НАТО и ЕС въпреки безогледната и подла война, която Путинландия води срещу България, това ще бъде огромно постижение! Щото същата тази управляваща мафия вече открито ни дърпа към родителката си: към беззаконието и към моралната развала на прогнилата из основи Евразия ни дърпат проклетите ченгета, дето властват у нас!

Спирам дотук. До нови срещи. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo