Дай Боже и сега "да прескоча трапа", ама знае ли се какво ми е отредила този път немилостивата съдба?!

Една сутрин преди 6 години, две седмици преди Великден, бързайки за работа (тогава бях учител по философия в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин") се подхлъзнах в банята, паднах и жестоко си ударих главата в стената; след около две седмици след падането се разбра, че съм получил обилен вътрешен кръвоизлив (понеже пия заради сърцето антисъсирващо кръвта лекарство) от спукан капиляр между черепа и ципата, обгръщаща мозъка; за да бъде изваден образувалия се хематом (за него лекарите разбраха доста късно, в последния момент, въпреки че много пъти им бях казал за падането!) ми беше направена в последния момент животоспасяваща операция с трапанация на черепа; цяло чудо е че сърцето ми издържа упойката, очевидно Бог реши да ми даде още известно време живот - за да мога да си довърша някои незавършени, но важни за мен работи!

Оттогава доста внимавам да не падна отново, опазих се 6 години, но ето че вчера сутринта, бързайки пак за работа (сега обаче, след като за пореден път властващите ме изгониха от образователната система се принудих да работя, за за оцелея някак, тежка ръчна работа в един цех!), отново се подхлъзнах в банята, пак си ударих доста здраво главата в стената, в момента пак пия абсолютно същите противосъсирващи лекарства, което означава, че е напълно възможно в черепа да имам подобно скъсване на капиляр, което отново да е довело до вътрешен обилен кръвоизлив; за това ще се разбере отново до седмица-две, тогава именно ще се появят симптомите, които предния път ме принудиха да търся лекарска помощ, тогава лекарите дълго време не можаха да разгадаят на какво се дължат те, докато в последния момент от бърза помощ лекарка не се е сетила да ме прати на скенер. След падането вчера се чувствам някак си особено, да оставим уплахата настрана, някак не си чувствам главата по същия начин, имам страх, че отново се е получил подобен вътрешен кръвоизлив (заради онова иначе животопродължаващо, но крайно опасно за такива случаи антикогулянтно лекарство, което пия заради сърцето). Та мисълта ми е, че може би имам живот около седмица-две (малко вероятно е да издържа втора операция по трапанация на черепа, разбира се, това е Божия работа, но въпреки всичко човек трябва да се готви за всичко!).

Чувстам се много особено след вчерашния толкова неприятен инцидент. Тази сутрин станах и първата ми мисъл беше: сядай да довършиш книгата си за това как да бъде спряна агонията на демокрацията в България, щото тя може да ти бъде последната книга! Но понеже днес в нашия жилищен блок съседите организираха... ленински съботник (!!!), на който ще чистим околоблоковото пространство, като се сетих за него ми се отщя да пиша - и затова, както виждате, си губя времето с писане на глупости! Но ми се струва, че около инцидента с падането ми и удрянето на главата (по досущ същи яначин!) възникква един интересен проблем, който не мога да подмина току-така.

Вчера започна предрождественския пост. Затова смятам, че падането ми не е, не може да е напълно случайно, то крие и един по-дълбок метафизически, да не кажа мистичен смисъл.

Сякаш има някаква прокоба за тия мои падания и удряния тъкмо по главата (преди две години, разхождайки се на улицата, се спънах от една плочка и пак паднах, пак си ударих главата, тогава, слава Богу, кръвоизлив нямаше!). Дали пък на някакви крайно зли хора тъкмо моята глава толкова им пречи, че успяват, поради бесовската си ненавист към това, което правя (мисля, пиша, говоря каквото мисля, при това съвсем свободно!), да ме "омагьосят", да ме "урочасат", с обилната си негативна енергия да предизвикат въпросните сатанински сили, които така да нагласят нещата, че аз в един момент отново да падна и отново да си докарам състояние, в което физическото ми оцеляване е под въпрос?! Ще кажете: това са глупости, срамота е, че си мислиш такива неща, уж си философ, как може да мислиш в такава глупава посока?! Да де, така е, но... защо не ми се случи, като на другите хора, нещо друго, примерно за мен е същинска загадка как при тия тежки падания не си счупих някой крайник, ръка или крак, ами все на главата си падам (а главата, така или иначе, е най-важния орган!)?! (Не че счупването на ръка или на крак е нещо по-приятно или престижно, но все пак да си шибаш при падане - и то ВИНАГИ и то ЯКАТА или ЗДРАВО! - тъкмо главата в стената, на мен не ми се вижда нито случайно, нито безпричинно, а друга причина да падам все така, освен някакво устойчиво влияние или намеса на въпросните ЗЛИ СИЛИ аз не виждам. Дали пък някоя другарка, която така беззаветно жестоко ме мрази, не е прибягнала до съвсем злоумишлена подготовка на тия инциденти, предизвикани именно по мистичен начин, т.е. чрез... МАГИЯ?!

Да, казах и тази дума, което означава, че сериозните (и здравомислещи!) хора в този момент хептен ще ме презрат и ще си рекат: явно този наистина доста здравата се е ударил по главата, така, че, вижда се, си е увредил и... акъла (щом почна да пише такива глупости)! Между другото аз съм философ и съм длажен да опитам да осмисля нещата от всички възможни ъгли, какво ми пречи да опитам (с някаква своя цел) да осмисля нещата и от този ъгъл?! Пък ми е и простено де, ето, ако наистина ми остава живот една-две седмици само какво пречи в последните си дни да се изложа да мисля за нещата и така? (Имам извинение, зер, ударих си вчера здравата главата в стена, човешко е след такова нещо да не съм вече същият, нали така?!)

Не ми пука, че на дежурните си зложелатели (които всеки ден ме плюят в блога и където сварят!) с това писание ще дам повод за неистова радост, нека да ликуват; за мен е важно обаче какво ще си помислите вие, сериозните хора, които все още сте способни на чисто човешка реакция. Разбира се, все още ми се живее и по тази причина се моля за това страховете ми за нов кръвоизлив в главата ми да са неоснователни, но знам ли, нищо чудно вече да е късно да се моля Богу за това, а да моля Бог ако имам все пак кръвоизлив да ми даде още един шанс да оцелея след ова операция ми се вижда прекалено от моя страна, да, вижда ми се доста нагло да почна да се моля за това. Иначе ще кажа, че не ме е толкова страх от смъртта (само ми е жал за близките ми и за приятелите, и за живота малко съжалявам - въпреки преживяните в последните години тежки изпитания и жестоки унижения!), нещо повече, подобно на Сократ съм доста любопитен да разбера дали има нещо след нея, щото продължавам да вярвам, че смъртта не е абсолютен край на всичко, смятам, че душата не може да умре, вярвам, но не знам, а ето, сега имам вече по-близък шанс скоро да узная и това! (Ако има небесен интернет ще опитам да ви съобщя оттам каква е истината!). Но друго е нещото, което ме вълнува в този миг: нима тия, които толкова ме мразят заради това, че с действията си в последните години застраших благата и комфорта им в рамките на печалното и катастрофалното статукво (в образованието) са способни в озлобеността си да стигнат дотам, че да предприемат мерки да предизвикат даже и смъртта ми - и то по един такъв, дето се казва, ирационален начин, чрез магии, проклятия, а може би злобата им е така колосална, че самата тя е достатъчна да предизвика непосредствено такъв удин убийствен ефект спрямо обекта си, именно моя милост?! Каква е тази колосална бесовщина, че да може да влияе дори на физическия свят - и да предизвиква такива злотворни събития като моето прословуто повторно падане в банята?! Не знам, нищо не знам, само се мъча да мисля и да предполагам, въпреки че, признавам, един такъв род обяснение съвсем не ми е по вкуса (все пак съм философ, вярно, доста деградирал - щото в последните години бях обект на такава бесовска омраза, че в тия битки пропилях огромна част от енергията си, от потенциала си!).

Спирам дотук. Предостатъчно се изложих с вече написаното. Имам една особено голяма грижа: ако стане нещо с мен в близките дни, т.е. ако развоят на събитията е крайно неблагоприятен (примерно окаже се, че имам хематом в черепа, т.е. налага се операция), то ще стане така, че моят дълг към приятелите, които на които дължа доста пари (заради разноските за загубеното дело и за частен съдебен изпълнител) при фатален край ще премине към най-близките ми, към сина ми и съпругата ми; моля тия хора да знаят, че ще направя всичко, което ми е по силите да убедя близките ми да изплатят задълженията ми, подготвих вчера списък с имената и данните на всички приятели, които ме подпомогнаха с пари, вярно, разписки не съм им давал, но ви уверявам, че моите хора ще изпълнят, ще изплатят като мен дълга ми; жалко е само това, че аз лично в този момент нямам възможността да сторя това сам понеже в последните години на постоянна почти безработица се разорих съвсем; е, дай Боже и този път да... "прескоча трапа", дето се казва, та да мога сам, в предстоящите нелеки месеци и година-две да поработя, да спечеля пари и сам да мога да си изплатя задълженията, защото, признавам ви, много ми е тежко и гузно, че стигнах до такова едно обидно, направо унизително положение: да съм в тежест на разни хора, откликнали в тежкия момент и проявили добротата си (без тяхната помощ щях още повече да затъна в дългове и в унижения!).

Край. Този пък спирам. Дано страховете ми от преждевременна предстояща кончина са неоснователни, но знае ли се, човек не знае какво го чака, какво му е отредила съдбата. Дали съдбата ми е да погина така нелепо - това съвсем скоро ще се разбере. (Ще опитам, въпреки че съм здравно неосигурен, да мина на скенер тия дни, та да се изясни ситуацията, но да видим дали това ще е възможно да стане предвид неплатежоспособността ми!) Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! (И внимавайте много да не се подхлъзнете в банята!)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo