Дали днес, навръх Архангеловден, да не обявя... гладна стачка в знак на протест срещу крещящата несправедливост и безчовечност на изгонването ми от училище?!

Във връзка с поредното ми изритване и уволнение по безобразно грозен начин от училището искам да разкажа нещо интересно: какви са реакциите на учениците. За мен учениците са най-важното, заради тях изобщо съществува училището. Аз вече писах, че един ученик от 12-ти клас преди няколко дни заяви, че в тяхното училище комунизмът бил непоклатим - и най-развит. Никаква промяна нямало и не се предвиждало да има. Аз му казах тогава, че комунизмът по принцип от никое българско училище още не си е тръгвал, той не само си стои, властва и прочие, но и се е разпищолил до крайна степен. С 12-тите класове по предмета "Свят и личност" (гражданско образование) обсъждаме пределно откровено всички най-важни проблеми. Чувства се обаче, че учениците като цяло са доста наплашени, страхът за казионната, абсурдна и анахронична система продължава да е главен фактор - наред с принудата. А ето сега по-конкретно някои изразителни реакции на ученици, които ми направиха силно впечатление.

До този момент само две ученички, приятелки, като чуха, че съвсем скоро ще имат друг учител, спонтанно изразиха радост от факта, че са ме уволнили, а едната от тях дори каза:

- Радваме се, че най-омразният учител се маха!

Аз показах недоумение заради тази квалификация, влязох в диалог с тъй откровеното момиче, разбра се, че тя била натрупала ненавист към мен понеже, за разлика от другите учители ("които така хубаво ни обясняват всичко"!), аз съм бил задавал предимно въпроси и почти никога нищичко не съм им бил обяснявал. Правилно било учителят да обяснява на учениците как е правилно да мислят, щото иначе те се чувствали несигурни и объркани. Питах я дали не е по-добре сами да търсят истината, а не тази истина да им бъде сервирана наготово. Не, правилно било да бъде сервирана наготово истината. И прочие, и така нататък. Самият факт, че това момиче посмя откровено да каже какво мисли покозва, че в моите часове атмосферата е съвсем различна, предразполага към пълна откритост, неслучайно ми се носи славата на "проклет либерал" и "отвратителен демократ"; пак опираме до възловия момент защо свободата в българските училища все още се разглежда като нещо скандално и нетърпимо (в моите часове обаче тя е центърът, около който всичко се върти!).

А иначе масовата реакция на учениците е, че те много съжаляват, че ме махат от работа, че директорката ме опрасква, че повече няма да съм техен учител. Аз трябваше пред всички класове да разкажа какво точно е станало - понеже не искам (когато не се говори открито така става!) да се появят какви ли не слухове, т.е. лъжи; понеже ние, философите, сме пристрастени към истината, си позволих да кажа пред учениците цялата история, как аз съм решил да предупредя директорката, че понеже с половин заплата в София ми е трудно да плащам квартира, ми се налага да си търся работа на цяла заплата, как тя ми е казала, че няма проблеми да ме освободи по взамино съгласие, но как след това е решила да не чака момента, в който аз съм си намерил вече друга работа, а е решила да се подсигури (защото мисли за интереса на учениците, да не пропускат часове!) и затова е обявила мястото на трудовата борса, а след това ме е предупредила, че съм на работа до края на седмицата, след това да се махам и пр. Както и да е, важна в случая е реакцията на учениците. Понеже учим философия, психология, етика, право, се оказва, че казуса около уволнението ми е чудесен казус за обсъждане с чисто възпитателна цел. Учениците много остро реагират срещу несправедливостта, но аз се чувствам длъжен да им кажа, че в нашите условия който е на власт, той винаги има възможност да се наложи, дори и да греши, дори и да не е прав. Но учениците не мирясват, питат ме: а Вие защо не се борите, как така допускате да Ви изхвърлят като мръсно коте от училището? Аз отговарям, че понеже тук нещата са пределно ясни се надявам и очаквам директорката сама да осъзнае гафа, който прави - и сама да се поправи, давам й този шанс, човеци сме, всички грешим, нали така?! Учениците кимат разбиращо, но по изражението на лицата им личи, че не вярват, че това е възможно да се случи. Но аз настоявам, че верният път е този: да оставим човека сам да осмисли и да разбере какво прави, дори и този човек да е властващо лице. "Значи има ли още шанс да Ви оставят на работа, господине?! Дано Ви оставят! Колко хубаво ще е да си продължим! Часовете при вас са ни най-приятните! Защо става така, че уволняват точно учителя, който най-добре ни разбира?!". Ей-такива думи казваха много пъти учениците, но поради вродената ми скромност ми е неприятно тук да ги възпроизвеждам. Трети ден чувам много мили думи на човешка съпричастност към бедата ми от страна на учениците, което е много трогателно - и тъжно, разбира се. Ученици идват при мен да се ръкуваме на раздяла, казват ми, че много съжаляват, че само за толкова кратко време сме имали занятия, благодарят ми за проявената човечност към тях и пр.

Такива работи. Учениците в нашите училища са жадни и гладни за човечност, за разбиране, за общуване на чисто човешка и дори приятелска основа. И умеят да оценят подобаващо когато учителят излезе извън матрицата, така да се каже. Моят свободолюбив и правдолюбив подход, което за мен е много радващо, беше оценен положително от огромната част от учениците, мнозина от тях са силно впечатлени, че е възможно да има и такъв подход. Всъщност истинската причина за опраскването ми е точно тази: моят необичаен, нетрадиционен подход. Мен точно заради това ме опраскват. И в това училище е така. Интересно е, че този вът властта се задвижи да приложи репресията си твърде бързо: за около месец. (Преди да ме уволнят последния път, преди предпоследния, им трябваха година и два месеца - за да подготвят старателно уволнението ми!) Глупаво е да се мисли, че друга е причината за опраскването ми. Моят безпрецедентен подход е опасен за господстващата авторитарна система. По тази именно причина гонят безпощадно дразнителя. (Излишно е да казвам, че всички до един колеги учители дружно мълчат!)

Толкова. Днес имам още три часа и завършвам работата си в това училище. Оставам напълно свободен. Ще завърша с нещо много важно по моя преценка.

Един ученик вчера, който никога досега не беше проявил някаква активност (ако изключим това, че винаги с приятеля му са заети да обсъждат нещо!), като чу, че съм уволнен и скоро няма повече да се виждаме дойде при мен и ме помоли да поговорим, искал да ми постави няколко важни въпроси, които отдавна искал да ме пита, но все отлагал. Малко след това дойде и неговият приятел, той поиска да участва в разговора ни, очевидно това бяха техни общи въпроси. Понеже оставаха няколко минути до края на часа набързо обсъдихме въпросите, които едното момче отначало поставяше, а после и другото започна да участва в обсъждането. Не крия, изненадаха ме техните въпроси, бяха доста необичайни: бяха чисто човешки тия въпроси: за живота, за любовта, за това как е правилно да се живее, можем ли да помагаме чрез философията на приятелите си когато са заблудени и прочие. Това момче силно се вълнуваше от тази по-скоро практическа, даже терапевтична страна на философията. Иначе казано, съвсем спонтанно той снощи ме постави в моята позиция за духовен консултант. Понеже времето ни беше малко, тия двама ученици ме помолиха да продължим дискусията по тия така важни човешки въпроси онлайн. Обещах им. Толкова и по този пункт.

Ще пиша тия дни за ситуацията около преподаването на философия след "реформата" (учениците до 10 клас вече учат по нова програма!). Положението е много тежко. Системата е направила така, че учениците завинаги да бъдат отвратени не само от философията, но и от мисленето, и от истината, и от всичко! Признавам си, че в опита разбрах, че ако учителят по философия реши да действа по предписанията на учебника (и програмата) е загинал, работата отива по дяволите. (Аз бях обещал на тази директорка да водя обсъжданията по учебника и програмата, опитах се да си изпълня обещанието, на практика се убедих, че това е невъзможно, просто, пак повтарям, всичко отива по дяволите: даже темите са формулирани по един отвратителен, безчовечен, тъп начин, идеята явно е философията и всичко свързано с нея да бъдат дискредитирани завинаги! Още много имам да пиша по тия неща, но сега нямам време. Имям и друга работа! Пък и днес ми е празник, Архангелов ден е!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! (Питам се в този миг: все пак дали да не се откажа без битка, дали пък днес да не обявя... гладна стачка в знак на протест срещу крещящата несправедливост и безчовечност на толкова грозното ми изгонване от това училище?! (Тъй и тъй яката ще се гладува в тази предстояща зима без работа, дали да не започна с гладуването си още днес?!) Все пак училищата не са бащиния на директорите, нали така? Какво ще кажете, а, как ви изглежда тази така екстравагантна бунтарска идея?! Кажете де, защо се умълчахте толкова? Къде е доказано, че трябва да бъдем винаги мижитурки, дори и когато ни качат на ешафода за екзекуция трябва да бъдем покорни, така ли смятате?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo