... Освен базовите компетентности по предмета, който учителите преподават, те трябва да имат предприемачески, граждански, обществени и дигитални умения, да умеят да работят с машини, базирани на изкуствения интелект, да разбират от алгоритми и дигитална креативност. Фигурата на учителя в 21 век трябва да провокира интереса на учениците към ученето, а директорите трябва да стимулират креативните учители и това е преходът, който правят образователните системи от миналия към сегашния век. ...
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Г-н Министърът напоследък, очевидно, силно се е модернизирал и дори "либерализирал"-"демократизирал" - особено силно това си личи в думите му, изречени и на тази конференция (на конференциите всички изказващи се са "твърде авангардно мислещи"; там обаче е работата, че в действията си като управници властващите в българското образование правят ТОЧНО НАОПАКИ на онова, което тъй патетично декларират в тъй авангарднно звучащите техни официални речи пред научните конференции!
На думи, излиза, управниците ни са твърде "авангардни" и "модерно мислещи", но в ДЕЛАТА, в ПОВЕДЕНИЕТО или НА ПРАКТИКА правят точно обратното на това, което иначе тъй сладко говорят. Моят случай (в последните девет години самозабравили се властващи в образованието на мутро-комунисто-гербовашкия режим ми обявиха и водят безжалостна война, показаха феноменална способност да се излагат, подложиха ме на безпрецедантни репресии, опраскваха ме, уволняваха ме, обиждаха ме, квалифиццираха ме като "пълен некадърник", накрая, като капак на всичко, ме остакираха от образователната система; и направиха това по една-единствена причина: че не съм типов учител, че не съм учител-мижитурка, че просто се старая да си изпълнявам дълга като личност и учител, че съм дръзнал да бъда учител-личност, че съм правил нужното да подпомагам младите хора да станат пълноценно живеещи и свободно мислещи личности и добри граждани!).
Та значи моят случай е най-убедително доказателство за тази доста напреднала шизофрения на властващите, които наистина живеят в два свята, на думи се представят като "новаторски и авангардно мислещи", а на дело са най-заклети защитници на печалното статукво на прогнилата отвсякъде административно-командна, насилническа, авторитарна, крещящо недемократична, свободоненавистническа, враждебна на човека и човещината, иначе казано социалистическо-комунистическа по естеството си "образователна" и "възпитателна" система, която се намира в пълно противоречие с абсолютно празнословните декларации на същите тия управляващи!!! Същият този толкова "напреднал в мисленето" и в "авангардните си идеи" министър доста време вече не направи абсолютно нищичко да озапти вилнеещите и разпищолили се изцяло цербери на дискредитираното изцяло пловдивска "образователна" система, не, той не си мръдна малкото пръстче нещичко да им направи, а ги остави да вилнеят, да се разпищолват донасита и да си правят спокойно изстъпленията, на които моя скромна милост е жертва!
Окуражени от което те стигнаха в безочието си дотам да подготвят старателно и гибелта на семейството ми: не само аз съм остракиран от системата и съм оставен да умирам без никакви средства и доходи, но и моята съпруга, също учителка, с две магистратури, по начална училищна педагогика и английски език, също е държана прнудително безработна, тя тази есен кандидатства за повече от 30 вакантни учителски места, никъде даже не я поканиха на "събеседване", което означава, че директорите на училища на дело признават, че имат строга заповед да не я допускат на работа (винаги тя е успявала да си намира работа, само в последните две години това се оказва невъзможно)!!!
Та значи възниква въпросът: дали пък наистина г-н Министърът на образованието у нас не страда от тежка форма на шизофрения, кога той лъже и кога е искрен, кога е истински - когато мисли и говори или когато действа (не действа!), кой от двата диаметрално-различни, непримирими свята, които обитава министерското съзнание, е истинският и кой е лъжливият, фантастичният?!
Аз препоръчвам на групата на небезразличните граждани, които от доста месеци се опитват да помогнат на г-н Министъра да подреди душевния си мир, да му зададат този необходим въпрос, който донякъде може да му помогне да си спаси душата, т.е. може да има добър терапевтичен ефект за него (и за подопечните му разпищолили се властници в пловдивското "образователна" система)!
Толкова, желая ви хубав ден, бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар