Как да оцелея в кошмарите на наближаващата зима?

Искам да кажа нещо "съвсем лично", важно е, но не се притеснявайте толкова - има и общ човешки и дори граждански смисъл.

Изхвърлянето ми от работа като учител по философия в началото на зимата е страшна гавра от страна на властващите, които без капка свян за пореден път доказват, че са способни да бъдат безжалостни когато се касае до запазването на властта им, т.е. на привилегиите им. Никакви спорове и конфликти не съм имал с ръководството на училището, безусловно е, че те постъпиха толкова зле с мен само защото са им наредили отгоре да ме опраскат. А защо са им наредили съдете сами: от години водя тежка битка с разпищололите се властващи в образованието, които, за да ми отмъстят, ме обвиниха в какви ли не смъртни грехове, обявиха ме за "народен враг", а най-смешното, което успяха да съчинят, е това, че, видите ли, съм бил "лишен от качества" да бъда учител (не уточняват от кои точно качества съм лишен, което е сюблимно: примерно лишен съм от качеството да бъда... типов учител, сиреч учител-мижитурка!). Както и да е, до края на седмицата са благоволили да ме държат на работа (това също само по себе си е гавра!), а от другата седмица съм изхвърлен на улицата. И за мен отново възниква проклетият въпрос: как да оцелея, по какъв начин да си добивам средства за съществуване? (Съпругата ми, също учителка, с две магистратури, по начална педагогика и английски език, също е без работа, и нея я преследват и гонят - и то заради мен, за да отмъстят на мен!)

Тъй като властта категорично ми забрани да учителствам в Пловдив и Пловдивско (цял живот бях учител) и то броени години преди навършването на възрастта за пенсиониране, аз се принудих да тръгна на нещо като гурбет (или емиграция) в София, да понасям безчет унижения, наложи ми се да си наема квартира, плащах луди пари за пътувания и пр., тъкмо реших тия битови проблеми, тъкмо се устроих - и ме опраскаха пак! Това ако не е нагло, това ако не е гавра - сполай му кажете! И сега трябва да решавам какво да правя - и как да оцелея занапред? В София ли да си търся някаква друга работа, в София ли съпругата ми да се премества (тя усилено търси работа и в Пловдив, и в София, яви се на десетки интервюта, за момента до този момент не си е намерила работа като учителка нито в Пловдив, нито в София и шансът да си намери става все по-малък, а за мен шансът да си намеря тапърва работа като учител в друго училище е нулев!), или да се връщам в Пловдив, ето над този избор пламти главата ми тия дни.

Майната ти на теб бе, Грънчаров, какво като си учител, защо ни занимаваш с тия твои чисто лични проблеми бре?! Докога ще ни тормозиш бе?! Каквото щеш прави, какво като си учител, теб кой те би по главата да казваш на директорката, че ти е трудно да живееш с половин заплата в София, ето, тя реши да те опраска, сега живей с никаква заплата щом ти е толкоз акъла! Да си беше мълчал, да се беше примирил, не ми се прави сега на някаква жертва, никакви "репресии", камо ли пък "политически", нема спрямо теб от властта; очевидно ти си просто един некадърник, не ставаяш за учител, махай се от образователната система завинаги, стание зявинаги едиен ноащен пязяч и вегетирай като такъв посмъртно, докато завинаги ни оттървеш най-после от присъствието си! Айсиктир, аман от теб, ти омръзна на цялото човечество вече бе! Я го виж ти, за какъв се мислиш бе? Млъкни най-после, махни се от главите ни, проклет да си!

Както и да е, разни хора, разни идеали, нека всеки да си мисли каквото иска, нека да реагира както иска, според ума и ценностите си. Аз обаче ти ядни си загубих съня от мисли за това какво да правя, как да оцелявам, как да си изкарвам поне минимални доходи, колкото някак да живея. Оказа се, че даже и на предишната си работа като нощен пазач не мога да се върна, фирмата, в която работих преди, сега не ме искат - под благовидния предлог, че "в момента нямаме свободни позиции като за Вас".

Един приятел, къде нашега, къде насериозно, ме посъветва да стана... уличен певец, да почна да пея на улицата с паничка пред мен, та да си изкарвам някакви монетки поне за хляба. Той щях да дойде да ми свири с акордеона си, аз трябвало да разуча няколко песни и да пея - колкото мога, разбира се. Аз пък си мисля дали да не опитам да продавам своите авторски книги на улицата, с топ книги, писани и издадени от мен, да стоя някъде, където се предполага, че минават хора, за които книгата представлява известен интерес (примерно до входа на СУ "Св.Климент Охридски") и да продавам книгите си на промоционална, на ниска цена, дали някой изобщо ще се спре, това не е зле да го проверя тия дни. (Ако книга, струваща, да речем, 10 лева, я продавам за 2 лева дали някой ще благоволи да си я купи?!) Имам купища топове с мои книги, които си стоят неразопаковани и непродадени, дали да не се заема с продажбите им на ниска цена? (Същият този мой приятел ми казва, че даже и без пари да давам книгите си на минувачите, те пак няма да искат да ги вземат - щото от философия у Нашенско никой не се интересувал! Май е напълно прав, не знам, но май напълно правилно разсъждава този мой приятел!)

Ще ми се наложи пак да продължа протестите си - този път ще ги правя в София (докато все още държа квартирата си там). Ще видим какво ще предприема, тия дни решавам това. Ако някой може да ми помогне да си намеря някаква работа в София или в Пловдив, съобразена с моето здравословно състояние (с болно сърце съм, не мога да вдигам тежки неща, иначе съм на крак, ходя, живот и здраве да е, не зная докога ще е така, но засега съм подвижен!), да ми каже, ще му бъда безкрайно благодарен ако ми направи такова едно добро.

Толкова засега. След малко поемам пътя за София. Вчера се върнах на село, в Долна баня, за да размишлявам на спокойствие. Нищо не измислих. Безпътицата ми е голяма. Бог да ми е на помощ, само на Бог разчитам в тази наша крайно безчовечна атмосфера, в която пребиваваме!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo