Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 22 декември 2019 г.

Нравствен, психологически и народностен казус на тема: Кой ли ми краде от дървата?


Тия дни животът ми предостави решаването на любопитен (нравствен и психологически, включително и народно-психологически!) казус на тема: Кой ли комшия ми краде от дървата? :-) Вкратце ще разкажа за него.

Моето най-голямо богатство в родния ми дом в Долна баня са дървата, останали от покойната ми майка, Бог да я прости! (Тя от залъка си, от мизерната си пенсия отделяше и се беше запасила с дърва, които не можа да употреби понеже почина.) И ето, вече втора година аз като отида за ден-два в къщата в Долна баня, си имам осигурено отопление, за което благодаря на тъй свидната ми майчица. Да, обаче дървата напоследък започнаха бързо да намаляват, което ме изправи пред горния казус. Ето колко интересна ситуация се появи тия дни.

Аз сам бях забелязал, че дървата започнаха, с идването на зимата, скоростно да намаляват. (В самата къща никой не може да влиза да краде защото има СОТ, но в двора всеки може да влезе - просто трябва да прескочи оградата, аз имам, както е обичайно, трима комшии, всеки от които, използвайки стълба, може лесно да влезе в двора ни.) И значи като дойдох оня ден лека-полека и тримата ми комшии един по един дойдоха при мен за да ме уведомят, че "другият комшия" явно краде от дървата, т.е. всеки набеди някой от другите двама мои комшии - за да оневини себе си. Единият ми съсед ми е първи братовчед, той дърва си има, поради роднинската ни връзка той отпада, в него не се съмнявам; но другите двама съседи взаимно се набедиха в намаляването на дървата ми, а аз, разбира се, няма как да реша кой от тях лъже, кой казва истината. А може би и двамата ме крадат, знае ли се?!


Не мога без доказателства да обвиня никой от двамата, но някак си не ми е приятно възрастни хора да се напреварват да ме лъжат в очите ми. Е, реших да взема мерки, имам камера, имам и интернет, направих нужното камерата да заснеме нощния гостенин и аз да имам вече и доказателства. Разбира се, взех и други мерки, ето, примерно, заключих с катинар склада ми за дърва, заснех и останалите дърва, та да разбера следващия път като дойда колко са откраднати. И двамата комшии нямат интернет и едва ли ще прочетат какво пиша в момента. Е, има и още една възможност: входната врата да е прескачана от други нощни крадци, не мои съседи, примерно от цигани, и този вариант е възможен. (Дали българите не са така безпощадни в обвиняването на циганите за краденето само и само себе си да оневинят в тази своя склонност?!) Е, камерата ще заснеме ако и някой външен, така да се каже, пришълец, не е решил да ми окраде дървата. Един съсед от махалата, който не живее като мен постоянно в къщата си (от София е), е бил окраден изцяло, няколко кубика дърва са му откраднали, даже ми казаха кои са крадците, но пак за нищо нямам доказателства.

Такива работи. Българска народна психология ли е това или е нещо друго, примерно чисто човешка психология и нравственост, с извинение? Сами кажете какво мислите. До скоро! Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

1 коментар:

Анонимен каза...

AIG, защо няма отговор от шушумигите около теб и защо се спотайват като рая? Ами те са рая... Това не са руснаци, това е ебано и изнасилено племе от турците, докато е забравило че е племе... Ясен ли бях?...