Иновативната началничка на РУО-Пловдив стигна до убеждението, че с критично настроените към управлението й граждани ще се разговаря само в съдебна зала!

Вчера малко преди обед трима представители на групата на небезразличните граждани посетихме сградата на РУО-Пловдив с намерение да се срещнем и да разговаряме с началничката г-жа Иванка Киркова. Срещнахме се, тя ни прие, опитахме се да разговаряме, но разговор с наградената като "най-добра" началничка не се получи, а се получи мъчителен опит да разговаряме, при който всеки от нас, който се помъчи да каже нещо, беше постоянно прекъсван от г-жа Киркова; предполагаме този табиет да прекъсва опитващите се да се изкажат граждани е вероятно съществен признак за "най-добрите" началници на РУО, не знам точно, но се оказа, че г-жа Киркова (откакто получи тъй символичната награда на Янка Такева!), го е усвоила в превъзходна степен, забележително се изяви откъм тази своя страна, аферим, машаала, ашколсун! Ние, участващите в този провалил се опит да разговаряме имахме чувството, че в последно време г-жа Киркова най-вероятно е вземала частни уроци у г-жа Стоянка Анастасова, неуморната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", усвоила е също така и нейния подход да игнорира всички ония разумни неща, които ние се опитахме да й кажем (на образователните началства очевидно всичко човешко им е съвсем чуждо!); отново, за жалост, констатирахме и с очите и с ушите си се убедихме, че съзнанията на намиращите се на властническа позиция в пловдивското образование дами сякаш обитават някакви други планети, които нямат нищо общо с реалностите на нашия тукашен свят, т.е. убедихме се за сетен път, че с тях смислен диалог не може да се води поради неумението и нежеланието на властващите да се вслушат в онова, което ние, небезразличните граждани, искаме да им кажем. А най-интересното е, че вчера г-жа Киркова си позволи някои неща, които най-красноречиво показват и демонстират нейния авторитарен, антидемократичен манталитет, ето за какво по-точно става, чуйте и сами си правете сметката какво именно и по-точно те показват:

Първо г-н Николай Димов най-дружелюбно се опита да попита г-жа Киркова защо тя, след като РУО-Пловдив се намира с нас, небезразличните граждани, в процес на трудни, на мъчителни, на очертаващи се да станат безкрайни преговори около организирането и откриването на "кръглата маса" по реалната демократизация на пловдивското образование, не каза на самите нас какви забележки и реакции има около нашата позиция, а тайно, подмолно, зад гърба ни е нанесла удар като е отправила сигнал до... прокуратурата (!!!), настоявайки за наказателна репресия срещу нас (тук Николай Димов запита: какво престъпно сам направил, та дадохте сигнал срещу мен в прокуратурата; аз във Вашите очи престъпник ли съм - какво престъпно има в това че съм се занимавал с техническата работа около кореспонденцията ни с институциите, с която искаме да Ви помогнем; ние Ви правим добро, а Вие искате в замяна на това репресии срещу нас?!). Без Николай Димов да се е изказал, г-жа Киркова го прекъсна за да заяви, че по нейното убеждение занапред щяла да разговаря с нас, гражданите, не някъде другаде, а в... съдебната зала!!! Тогава аз се опитах да взема думата и казах: не разбирате ли, че с това свое изявление, а именно, че занапред ще разговаряте с нас, небезразличните граждани, единствено и само в съдебната зала, всъщност категорично признавате капитулацията си като ръководител на високоотговорна държавна служба, та Вашето всекидневно задължение е именно разговарянето с най-различни хора и граждани?! Попитах я също: а давате ли си сметка и за това, че щом с нас, небезразличните граждани, занапред ще разговаряте само в съдебната зала, според принципа за равното третиране не следва ли и с всички други граждани да разговаряте пак в съдебната зала (щото противното означава, че делите гражданите на категории, на такива, които Ви казват само приятни и лицемерни думи, с тях най-охотно и любезно разговаряте, естествено, нали така, но ония граждани, които си позволяват да са критични към дейността, управлението и поведението Ви, тях ги заплашвате, че ще ги дадете под съд?! 

Този и други подобни твърде неприятни въпроси, които й зададох (разбира се, задавах й ги с голямо усилие защото г-жа Киркова ме прекъсваше комай на всяка моя дума!), доведоха многоуважаемата г-жа Началничка до такова състояние, че в един момент тя взе телефона си и започна, моля ви се, да набира, както ни каза, номера на... охраната (!!!) - за да ни изведат принудително от кабинета й!!! Очевидно, че г-жа Киркова загуби душевното си разновесие; по неясни за нас причини обаче охраната не вдигна телефона или г-жа Киркова беше избрала, поради извънредното си сърдечно вълнение, погрешен телефонен номер, не знам коя точно беше причината, но охраната все пак не дойде, г-жа Киркова не успя да я извика. За сметка на това обаче още в началото на разговора си предвидливо беше отворила широко двойната врата към стаята на нейната... секретарка (!!!), предполагаме стори това нещо щото може би пак се е чувствала... застрашена с нещо, кой знае от какво! Ние, разбира се, бяхме съвсем миролюбиви и дружелюбно настроени граждани (третият представител, освен нас двамата с колегата Николай Димов, беше г-жа Славка Михайлова, детска учителка, изключително мила и добра дама!), която обаче се хвана едва ли не за главата като видя разигралите се след това тъй мили, свидни и сърдечни родни сценки и картинки - щото никога в представата си не беше очаквала, че г-жа Киркова ще ни посрещне толкова враждебно и ще се отнесе така агресивно с нас. 

В един момент аз отново ребром поставих въпроса кога ще започнем предложената от небезразличните граждани "кръгла маса" по реалната демократизация на пловдивското образование, но г-жа Киркова не пожела да говори по тази тъй неприятна за нея тема понеже всецяло се беше отдала на своите лични чувства; тя, молим ви се, се била твърде много почувствала (кой знае защо!?)... "застрашена" от нас, гражданите! Да, тя наистина съвсем не успя да овладее своите чисто субективни емоции, което ме накара да й съобщя, че водейки се от нейното тъй ирационално поведение напоследък ние, небезразличните граждани, сме се почувствали длъжни (за нейно добро!) да й поискаме оставката или уволнението; като чу магическите и тъй неприятни думи "оставка" и "уволнение", г-жа Киркова заяви, че повече нямала време да разговаря с такива нелюбезни хора като нас дето й искат оставката и уволнението, посочи ни вратата, обърна ни гръб и седна на бюрото си, като започна да имитира, че задълбочено се е зачела в някакъв изключително важен документ! Ние, разбира се, като станахме жертви и свидетели на тъй любезното й поведение и понеже сме възпитани хора, станахме да си вървим; тръгвайки си, на изпроводяк, аз й казах, че пловдивчани искат да чуят нейната позиция, поканих я най-официално във воденото от мен предаване в Пловдивската обществена телевизия. Но г-жа Киркова не реагира никак, с което именно и показа, че, дето се казва, "пет пари не дава" за това какво искат и какво мислят пловдивчаните! Но пак чухме предупреждението и заплахата й, че с такива опасни хора като нас тя вече щяла да разговаря само в съдебната зала, в присъствието непременно на прокурор, на съдии, на адвокати и прочие!

Този в общи линии е моят отчет за случилото се вчера в кабинета на наградената за "най-добра" в страната (и във Вселената може би!) началничка на РУО г-жа Киркова, която явно е чела последната ни жалба срещу нея (с която именно искаме уволнението й!), щото в процеса на тъй импровизирания ни и толкова сърдечен "разговор" даже цитира един пасаж от нея; предполагаме, нейната извънредна "любезност" се дължеше този път на факта, че сме имали наглостта да й поискаме оставката или уволнението; с такива вредни и опасни за душевното спокойствие на г-жа Началничката хора като нас, които имат дързостта да поискат да си загуби властта, предполагаме, по дълбокото й убеждение, не заслужават да се разговаря по друг, по-приемлив, възпитан и цивилизован начин. ("На зло куче - зъл прът!", предполагаме, че в нейните очи ний сме толкова "зли", че напълно си заслужаваме въпросния наказателно-репресивен прът!). Но за зла участ на г-жа Киркова се оказа, че тя самата, с вчерашното си поведение, напълно потвърди правилността и навременността на нашите искания за нейната оставка, за нейното незабавно уволнение! 

Между другото не мога да се сдържа да не вметна и това, че като изходим от това какво ни се случи вчера в кабинета на наградената за "най-добра" началничка на РУО ние необходимо от вчера насам започнахме да си задаваме следния безкрайно логичен и необходим въпрос: а какви ли пък ужасии се случват в кабинетите на тия началници на РУО-та в страната, които не са "най-добри", дали пък в тях небезразличните и критични граждани като нас направо не ги... изкормват, набиват на кол или гилотинират, знае ли се, в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, както изглежда, вече няма невъзможни за случване неща?! Работите хич не вървят към добро, напротив, очертават се страшни и кошмарни времена, да пази Господ! Ето, вчера ни заплашиха със съд, какво пречи в близко бъдеще заради това, че сме си позволили лукса да бъдем небезразлични (да бъдем именно граждани!), да бъдем направо натикани в затвор, в концлагер, или директно, знае ли се, да ни заведат на Черната скала и да ни бутнат в пропастта?! Бъррр, как ви се струва тази бляскава перспектива, драги ми безразлични граждани, които, воля-неволю, допринасяте с безразличието си да вървим в такава една наистина кошмарна и крайно опасна посока?

От вчера насам ние, в групата на небезразличните граждани, усилено и с безпокойство обсъждаме как по-нататък, предвид промяната в поведението на г-жа Киркова, да продължим своите обречени опити за водим смислен и разумен диалог с тази представителка на властта. Изгубихме всяка надежда за вразумяване и омиротворяване на самозабравилите се управници, с които имахме тъй великолепния шанс да ни сблъска напоследък немилостивата съдба. За нас тия ексцесии обаче са твърде поучителни, знаете, моя милост е заклет изследовател на психологията и нравите на властващите персони не само в пловдивското образование, но и изобщо в страната; примерно много ми е интересно да разбера докога г-жа Янка Такева ще продължи да се напъва да ръководи банкрутиралата по всички линии организация, наречена "СБУ", т.е. "съюз на българските учители", организация, превърнала се, подобно на своята сестра, образователната секция на "Подкрепа", в нещо като патерица (или дори подлога, защо не?!) на съвсем окуцелите (и в добавка на това здравата оцапали гащите си!) властници!

Толкова за днес. Тия дни, предполагам, ще пиша повече. Но основното го казах и тук. Дали, прочее, да не предложа на приятелите си от групата на небезразличните граждани този мой специфичен отчет да легне в основата на нов сигнал до висшестоящите институции - щото наистина е добре те да бъдат информирани за това какво се случва в подведомствената им пловдивска образователна губерния, в нейните, така да се каже, "ум и сърце", щото как иначе да определим сградата на РУО-Пловдив, която е виждала какво ли не, но такива неща, които ние имахме щастието да видим вчера, изглежда не беше виждала?! 

Ще видим какво ще правим, то ще се яви идея за това какво е най-добре да направим. Важното е това, че ние, небезразличните граждани, сме твърдо решени да продължим борбата, защото изхождаме от този неоспорим факт: примирим ли се и ние, капитулираме ли и ние, дезертираме ли и ние, тогава вече нещата съвсем ще станат безнадеждни; но докато нас ни има, и надежда за промяна към добро ще има; нас обаче когато вече ни няма, работите ще отидат съвсем на поразия. 

А вие, драги граждани и приятели, къде сте, какво правите, защо мълчите, нима смятате, че с вашето пословично безразличие с нещо помагате - и за какво по-точно помагате?! Да съсипем съвсем държавата си: за това ли помагате със своето колосално и неизмеримо, така да рече, безразличие?!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Приятен уикенд!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo