Всичко ли е способна да изврати, да изопачи, да изкористи и да съсипе социалистическата по естеството си бюрократизация?

Тия дни опитах да започна работа в едно социално учреждение (дом за тинейджъри, изоставени от родителите си) като "социален асистент". Искам да разкажа накратко впечатленията си и да обясня защо сам се отказах от тази работа (заплатата там щеше да е минималната, но не тази е причината да се откажа). Мисля, че е интересно и важно да разберете каква е ситуацията в този тип учреждения.

Въпросният дом е чудесен като условия за живот, построен е явно с пари на Европейския съюз. За младите хора, пребиваващи в него, в случая няма да говоря - въпреки че имам интересни наблюдения по този пункт (на друго място ще разкажа и за това). Сега ми е думата за другото: за причината, поради която се отказах тази работа.

За да започне работа човек в това социално учреждение трябва да подпише договор за "недоброволно доброволчество", което, както и да го погледнем, е идиотизъм: пет дни да работиш напълно безвъзмездно, с оглед да те обучат за работата (очевидно наште бюрократи, дето са измислили тази глупост, имат доста развинтена и перфидно извратена фантазия!) Както и да е, съгласих се да подпиша такъв унизителен договор, платих доста (за моите възможности) пари за изваждането на медицинско свидетелство за започване на работа и се явих в ранната утрин в самото заведение. Какво се случи там няма да разказвам понеже подлежа на наказателна отговорност (в договора има клауза, забраняваща изнасянето на "конфиденциална информация" за учреждението!), ще акцентирам само върху два най-важни по моя преценка и обществено значими момента.

Първо, тази "социална институция" е станала нещо като рай или като чудесен пристан за множество блаженстващи и общо взето нищо не правещи бюрократи, паразитиращи около човешкото страдание или трагедията на тези деца. Има какви ли не коя от коя по-сладки длъжности, заети, разбира се, със съответните връзки, няма да се излагаме сега да назначаваме "ненаши хора" на такива приятни места,нали така?! Това е първото, което бие на очи. Тези въпросните морни труженици разполагат с прекрасни кабинети и, дето се казва, блъженстват в тях без капчица неудобство.

На второ място иде главната причина, поради която се отказах от тази работа (ако не броим нравствения дискомфорт, който за небезчувствен човек като мен е непоносим!): социалната асистентка, която ме въвеждаше в работата, ми показа една огромна купчина от папки, в която всяка една извършвана дейност, дори и най-простичката, трябва мигновено да се регистрира чрез подходящия формуляр, доклад, бележка и прочие, аз чак такава абсолютна и пълна бюрократизация в живота си не бях виждал, нищо че в живота си съм се сблъсквал и с отвратителната бюрократизация в условията на комсомоло-комунизма, така и в не по-малко гнусната бюрократизация в нашето свидно и родно "съвременно образование"! Та значи бъдещата ми колежка кажи-речи половината от работното си време е принудена да пише какво е направила току-що, да запише също така и точните минути, в които е свършила еди-коя си работа, "отчетността" е на такава висота, че даже когато сложиш тоалетна хартия в нужниците трябва да опишеш тази дейност поне на няколко места, в разни книги и дори на лист за отчитане, които виси над самото клекало - и на който непременно горкият социален асистент трябва да се разпише! Аз такава бюрократична идиотщина в живота си, кълна се, не бях виждал, а за мен подобно писане на абсолютно безсмислени отчети, рапорти, доклади, докладни бележки, контролни записки и прочие е мъчение, което просто не ми е по силите да понеса, аз на такъв психически тормоз не мога да издържа: ако се бях подложил на него, той щеше за няколко дена да ме убие, изобщо не преувеличавам като пиша това! По тази причина аз се принудих да се откажа от иначе интересната работа (за мен предизвикателството като психолог е да опитам да намеря подход за ефективно влияние върху твърде своенравните, да се изразя така, възпитаници на дома!), да, обаче във въпросното учреждение вече си има назначен психолог, длъжността, за която аз кандидатствах, е значително под моята квалификация, и тази обида е фактор, който за мен е твърде неприятен; пък и не е справедливо аз да се нагърбя да върша работа, за която на други ще плащат.

И затова се отказах, спирам от днес действието на "доброволческия" си договор. Не знам как ще преживея дошлата вече зима, без средства за съществуване не виждам как ще оцелее семейството ми (съпругата ми също е безработна, също е учителка, но също като мен - и заради мен! - е подложена на грозни репресии от самозабравилите се властващи в "образованието" на мутро-комунисто-гербовашкия режим!), но за себе си знам, че по-добре е да гладувам - отколкото да умра по идеални причини, така да се рече, т.е. да умра от унижения, от гаври (да пиша всеки ден безкрайни отчети за мен е най-голямото и най-страшно мъчение, което просто нямам сили да понеса!).

И тъй, с европейски пари е направено социално учреждение, което е налазено от не по-малко социални паразити и е обзето от кошмарна социалистическа по вътрешното си естество бюрократизация, способна да убие всеки порив на човечност! Абсурд, нали така? Всичко е способна да изврати, да изопачи и да изкористи бюрократизацията, носителка на неподправен комунистически манталитет, нали така? Да, разбира се, нема да се излагаме сега, ще изкористим, изопачим и ще съсипем всичко, колко му е?!

Хубав ден ви ж елая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo