Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 15 декември 2019 г.

Апотеози на безсрамието: Баба Янка Такева награди верната, изключително послушната си идейно-ценостна внучка Иванка Киркова!


КРАТЪК КОМЕНТАР: Забележете, без никакво неудобство министърът на образованието и науката връчва награда, която е присъдена от СБУ, от синдикалната организация на учителите! :-) Което показва, че СБУ очевидно е казионна (не просто приближена до властта, а обслужваща властта организация!), иначе казано, то е признание, че СБУ е именно мафия. И че властта у нас е мафиотска - и мутренска (такива мутренско-мафиотски похвати са взети за образец именно от практиката на мафията!).

Наградена е г-жа Киркова щото "винаги откликвала на всеки сигнал", подаден обаче - забележете! - само от СБУ; и проблемът "винаги намирал решение", стига обаче да е подаден само от СБУ. За сигнали, подадени от други организации и от личности това не се отнася. Иначе казано, г-жа Киркова е наградена за това, че обслужва единствено интересите на тия, които са "от наште", същевременно слабо я вълнуват проблемите на ония хора, които не са "от наште". Както и да го погледнем, това пак е стереотип, характерен за мутренско-мафиотския манталитет. Държавата ни, види се, е затънала в този порочен манталитет, което е логично: "като си избрахте мутра да ви управлява, не се чудете изобщо, че държавата ви стана мутренска; мутрите само това могат, да се държат по мутренски начин". Това са думи на Татяна Дончева, не мои.

Да честитим на г-жа Киркова, която от пет години кажи-речи всеки ден е призовавана от мен и от групата на небезразличните граждани да решава някои от най-важните, горещи, даже парещи въпроси на демократизацията на отношенията в пловдивското образование, а тя прави всичко, което й е по силите тези проблеми да бъдат заметени под килима, сакън, да не нарушим влатовия комфорт на тези, които са "от наште". В този смисъл тя наистина заслужава тази награда, нищо че във връчването й тъкмо на нея има дълбок ироничен смисъл. Интересно е да се отбележи и това, че СБУ с връчването на тази награда удря мощното си рамо на намиращата се в крайно тежко положение своя бюрократично-властваща сестра: г-жа Киркова има доста проблеми от най-различно естестество, чуваме, че Икономическа полиция я разследва за някои нередни неща, които е вършила, ето, като й връчват тази награда, нейните събратя и сестри си въобразяват, че ще я спасят от наказания - пък майната му, дето се вика, на закона! Какви "закони", каква "законност" и какъв, опази Боже, "морал" може да има в страна, която неслучайно вече всички наричаме МУТРОЛАНДИЯ?!

От една седмица групата на небезразличните граждани е обявила граждански протест, едно от исканията на който е оставката на "най-добрата началничка на РУО" в свидното ни отечество. За една седмица г-жа Киркова не показа и най-малко желание да се свърже с нас и да покаже известна готовност за диалог. (В замяна на това тя обаче крайно експедитивно ни даде на... прокурор, апелирайки да бъдем репресирани - щото, молим ви се, не й се кланяме ниско доземи - както това правят другите, било директори на училища, било учители!) Другото ни искане е за отпочване на инициираната от нас "кръгла маса" по реалната демократизация, която очевидно изобщо не е по вкуса на г-жа Киркова, на нея, както виждаме, е по вкуса именно сюреалистичната, гротесковата, нереалната "демократизация", "демокрацията", която е само "за наште", а за останалите - на тях кучетата главата им да ядат!





Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

4 коментара:

Анонимен каза...

Ех, мъка! Мъка, мъкааа!

Анонимен каза...

Лично аз чета, за да се посмея и не виждам кое заслужава да бъде платено.

Анонимен каза...

И аз го чета, за да се смея. Ако става въпрос за пари, той трябва да плаща. А и той като идеалист може да не иска пари. Ако иска можем да помогнем с идеи и съвети.

Анонимен каза...

Ти си извратена. Ти си урод. Тожзи призив е отправен към човеци, а не към уродливи извратенячки като теб.......