ЗАЩО БЪЛГАРИТЕ СА ТАКИВА, КАКВИТО СА?
„Бакшиш” с почерняло от тютюн и алкохол лице се хвали, че когато бил в Германия, натискал газта до дупка и предизвиквал паника по пътищата. Тъкмо си мислел как хубаво се е позабавлявал с „балъците шваби”, когато на границата с Австрия го поздравили с трицифрена глоба. Не знае „бакшишът” на себе си ли да се възхищава повече, или на немците, че имат изрядна система за санкциониране на кретени.
Депутат-далавераджия разказва, че в родното му село го посрещали с духова музика, а нощем лично кметът го вардел като спи.
Телевизионна водеща с маймунски макиаж разпалено ме убеждава, че за колегите й било чест да работят с нея и трябвало да са й благодарни, задето е между тях. (Това, разбира се, не й пречи в едно изречение да прави минимум две грешки.)
И още, и още... – бележникът ми е пълен.
Защо българите са такива, каквито са? Защо, на който и социален терен да копнеш, попадаш на хвалипръцковци и тарикати?
Защо държавата се е превърнала в място на хора със стресираща външност и психика – бабаити пред по-слабия и сервилни пред по-силния?
Били ли сме някога културен и гостоприемен народ, или това е един от многото митове на пропагандата?
Допреди време подобни въпроси ми задаваха най-различни непознати хора, с които се срещах тук-там из страната. Те настояваха да отговоря, а аз се измъквах, като им разправях, че както на небето има тъмни облаци, същото е и при хората. И че в крайна сметка животът е чудесен, макар да е ужасен. Така е навсякъде по света, опитвах се да убедя и тях, и себе си.
„Като в България обаче никъде го няма! Защото в България хората са неграмотни и безверни, особено политиците”, намеси се веднъж възрастен учител от Добруджа. „Направиха ни да заприличаме на тях: фукльовци и измамници. Заразиха ни със сладки приказки, че ще строим рая на земята, и почнаха да строят лагери за непослушните. А ние мълчахме и им помагахме. От диктатурата на пролетариата, дето ни е в мозъка, идва всичкото. Сега и да искаме, не можем да се оправим. Защото главите ни са калпави.” – почукваше се по главата учителят. Не съм го виждал оттогава, но думите му съм записал.
Наистина ли не можем да се оправим? Толкова калпави ли са ни главите? Защо българите са такива, каквито са? Отговори много, но с нищо не ни помагат.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар