Самозабравилите се мутро-комунисто-гербовашки властници ще се обезсмъртят ли със славата на обезумелите атиняни, осъдили на смърт учителя Сократ?

Любимото ястие напоследък на едно безработно учителско семейство, безпощадно опраскано от жадната за мъст мутро-комунисто-гербовашка власт в образованието: уволниха не само мен, дето открито се боря за промяна и реална демократизация на отношенията в училищните общности, но и моята съпруга, която никога не е излизала от рамките и нормите на догматичната система, а стриктно ги е спазвала.

Опраскаха ни и ни оставиха в унизително положение едва-едва да оцеляваме вече трета година.

Очевидно тия самозабравили се властници желаят да се обезсмъртят със славата на побеснелите някога атиняни, предизвикали смъртта на моя учител Сократ: по досущ същия начин (включително и чрез съдебен процес!) ме осъдиха фактически на бавна смърт, отнеха ми преподавателските права, остракираха ме от образованието, оставиха ме без средства за съществуване с надеждата да ме убият значително по-мъчително от Сократ...

Но да видим де, за момента с Божията помощ оцеляваме, интересно е да се разбере докога...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo