Най-жестокото поражение в душата на посткомунистическия човек е: понеже му е увредено сърцето (това се изразява с потресаваща безчувственост!), и главите му изобщо не е наред, не си върши работата, т.е. са много зле с мисленето. Тази е моята теория, това е моето обяснение: мисълта не може да си изпълнява ролята ако е налице увреждане в чувствата, в емоционалната сфера на човешката душа. Няма как да мислиш истински и пълноценно ако не умееш чрез чувствата да постигаш чисто човешкия смисъл на нещата, тяхната ценност за нас, човеците. Това, което днес масово се нарича опростачване, дебилизация на нацията, страшно голямо разпространение на малоумието, на слабоумието, на затъпяването и прочие, има за свой корен посоченото увреждане на онази функция на душата на човека, благодарение на която ние изобщо сме човеци, а именно чувствата, емоциите, сърцето. Без сърце няма как да има хомо сапиенс, няма как да се роди разумността на човека (чувството е основно градиво, елемент, благодарение на който изобщо е възможно разумът да е разум, не само разсъдък, ум!). Без разум пък няма как да съществува човекът като "политическо животно", като политическо живо същество, по дефиницията на Аристотел. Сега разбирате ли защо у нас така масово хората са се отказали от своя роля на граждани, т.е. на десйтвен коректив на управляващите, на властта? Най-дълбоката причина за това е, че понеже им е увредена емоционалната сфера на душата не могат истински да се възмутят от безобразията на властващите, а като не могат да се възмутят, те не могат и да разбират, да осмислят, да постигнат смисъла на тежката ситуация, в която се намира нацията и страната ни. Най-големият грях на комунизма е, че успя да увреди душите на хората точно по този пункт: направи хората безразлични, безчувствени, бездуховни, безчовечни! (Без емоции, без чувствителност няма как да има и дух, и човечност, без тях нищо няма, без тях всичко е менте, фалшификат, неистинско, мнимо, псевдо, чалга и пр.!) Не може да си пълноценно живееща и разбираща живота личност, т.е. няма как да си свободно човешко същество ако ти е увредена чувствителността, благодарение на която единствено можеш да презреш самия себе си като робско, мизерно, бездуховно съществуващо и затова така нещастно "човешко" (НЕ-човешко!) същество. Как комунизмът успя да увреди така сериозно душите на човеците, имали несретата да живеят в комунизъм ли? Ами по много начини, но най-вече чрез калпаво, в корена си сгрешено "образование" и "възпитание", от което е ампутирано най-важното за ставането на човека, именно чувствителността, емоционалната сфера. Притъпиш ли, отстраниш ли чувствата, човекът става роб и дори няма как да почувства каква кошмарна беда го е сполетяла. Спирам дотук, че нямам време. След като свърша една друга работа, ще се върна в къщи и ще продължа разсъждението си, за да покажа как можем да оживим, да възстановим онова, което комунистите успяха да ликвидират...
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар