Днес ме поканиха за "събеседване" ("интервю") в една софийска гимназия, в която има вакантно място за учител по философия. Понеже не само аз, но и съпругата ми, също учителка, сме безработни, сме толкова зле финансово, че бях принуден да се откажа от пътуването до София (ще се надявам ако случайно няма друг кандидат за това учителско място пак да ми позвънят, щото ако има други кандадати е малка вероятността да вземат точно мен; по тази причина парите за пътуването до София и обратно щяха да са хвърлени все едно на вятъра!). В този смисъл ще напиша и писмо до училището - за да обясня защо не съм се явил на интервюто.
Вместо да ида да си търся работа обаче днес ще отида в центъра на Пловдив да протестирам пред сградата на РУО-Пловдив - защото е същинско безобразие това, че властващите "образователни" бюрократи вече трета година правят всичко възможно да ми отмъщават (за това, че не съм типов учител и мижитурка!) като не допускат до работа не само мен, но и съпругата ми (нищо че тя е с две магистратури, по начална педагогика и английски език, и за нея не се намира място за учителка дори и в училището на най-последното, най-отдалеченото село в Пловдивска област!)!!!
Ако някой иска да ме подкрепи в отчаяния ми и така самотен граждански протест против безобразията на самозабравилите се управници в пловдивското образование, да заповяда днес, в 11 часа на площад "Джумая джамия", там, под прозорците на сградата на РУО-Пловдив ще бъда поне час...
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар