Помнете: тия, които заложихме на истината, сме обречени да успеем, да му мислят тия, които са поклонници на лъжата!

Вчера, в последния ден на изминалата вече 2019 година по инициатива на колегата-блогър Ники Димов двама небезразлични граждани (в негово и мое лице) посетихме РУО-Пловдив и разговаряхме с г-жа Началничката. Но понеже трябваше да я почакаме, Ники предложи да седнем в заведението, което е прилепено до сградата на Джумая джамия - отдавна не бях сядал в него. Там той ме почерпи билков чай, който обаче ми беше сервиран в доста голяма, в порцеланова каничка, в която в специална мрежа беше билката за чая; толкова много беше този чай, че не можах да го изпия. (Знаете, че в нашите заведения ти сервират чая в малка чаша, предполагам, икономисват водата, не мога да разбера защо са толкова малки чашите за чай в нашите заведения?!) Но думата ми е за друго: цената на това удоволствие в изобилие да пия истински чай беше доста... "солена", 3-4 пъти по-висока от обичайното. Понеже съм безработен и едва-едва съществуваме с безработната ми като мен съпруга, също учителка, въпреки протеста ми плати сметката Ники, наистина той ме покани да се срещнем там, в това иначе много хубаво, луксозно заведение (на съседната маса седяха група туристи на пенсионна възраст от Франция!). Това толкова добро момче, този толкова необичайно, странно постъпващ млад човек Ники прави всичко възможно да усетя предновогодишното настроение и страшно много се охарчи за моето семейство в последните месеци, в които безуспешно продължаваме да търсим работа аз и съпругата ми.

За какво разговаряхме с г-жа Началничката Киркова и как изобщо премина срещата ни с нея (представяте ли си, в ранния следобед на последния ден преди края на годината ние наистина успяхме да я намерим в кабинета й - и тя ни прие, разговаряхме поне половин час с нея!) ще пиша отделно или изобщо няма да пиша (по понятни причини). Но искам да разкажа още нещо, което си заслужава да бъде споменато - защото са толкова редки в нашия съвременен динамичен живот такива случки, да ги наречем така.

Г-жа Славка Михайлова, която също е активистка на нашата група на небезразличните граждани, от няколко дни се опитваше да ми предаде чанта с някои неща (продукти) за моето намиращо се в толкова тежко положение учителско семейство. Стана така, че аз пък завчера, в понеделник, отидох за първи път на работа като пазач в една фирма, трябваше да изкарам 24-часова смяна (изкарах смяната, но се оказа, че със собственика не сме се били разбрали относно условията, възнаграждението било не за 12-часови, както обикновено, смени, а за 24-часови, т.е. оказа се, че той искаше да работя двойно повече за два пъти по-малко заплащане, т.е. за заплащане, два пъти по-ниско от минималната заплата, иначе казано, за месец да работя за... 250-300 лева, което означава даром да си жертвам здравето, отказах се, разбира се!). Както и да е, думата ми е за това, че с г-жа Михайлова не можахме да се видим и по тази причина се разбрахме да ми предаде чантата с продукти след нова година. Да, обаче Ники като разбрал от мен за проблема, че не мога да се срещна с г-жа Михайлова, решил да помогне, свързал се с нея, уговорили се къде тя живее и вчера, след като си изпих чая, ми каза, че предлага с колата си да ме закара до дома на г-жа Михайлова (намира се в Коматево) за да си получа подаръка от нея! Ето какво означава да имаш истински приятели, да познаваш, да си близък с истински човечни човеци, не знам как ви звучи това, но аз наистина не съм предполагал, че такива хора има още в наше време, оказа се, че имало!

И ето, въпреки тежкия трафик в града Ники успя да ме закара до Коматево, намери бързо дома на г-жа Михайлова, тя ни чакаше там, предаде чантата с продукти и подаръци за мен и за съпругата ми, пожела ни успех в срещата с Началничката на РУО - и ние, представяте ли си, успяхме да се върнем тъкмо навреме до сградата на РУО до Джумая джамия, а пък там вече беше г-жа Киркова, която ни прие и си поговорихме доста добре. Аз имам чувството (падам си малко по мистиката, по чудесата, по свръхестествените неща!), че всичките тия случки са доста невероятни и дори чудесни, не са възможни без намесата на Бог; но както и да е, не ща да ви развалям тъй трезвите и реалистично настроени съзнания с подобни идеалистични "глупотевини".

Освен Ники (който ме подкрепя и помага всекидневно) и освен г-жа Михайлова (която между другото освен многото други добрини, имащи морално, идеално, духовно естество, ми помага не за първи път и то с какви ли не, изключително вкусни и при това много скъпи неща, които съдържаше нейната тежка торба; забележете, тя не е бизнесдама, а е детска учителка, която при това често също е без работа!), аз имам още един добър приятел, това е г-н Любен Воденичаров, за когото аз с цялата си душа и сърце твърдя, че е много рядък, праведен човек, позволявам си да го наричам дори Божий човек! (Всъщност всички ние, човеците, би следвало да сме Божии и така или иначе сме, но ето, оказва се, в наше време на повечето от нас това просто не ни личи, а на г-н Воденичаров му личи!) Този мой близък приятел всеки ден ми се обажда по телефона (понеже не може да пътува, понеже е с увреждане в краката от рождение!) и ми оказва такава мощна духовна подкрепа, без която аз отдавна, в тия изпитания, които ми се наложи да понеса, щях да съм вече рухнал психически (а и едва ли изобщо щях да оцелея!), да, но ето, Бог се погрижи да ми прати г-н Воденичаров, млад човек, който има такава благородна душа, каквато наистина крайно рядко се среща, да не говорим за това, че той е безкрайно разумен, мъдър човек, който е издържал, който не е позволил страданието да съсипе духа му, а това, както и да го погледнем, е равно на велик духовен подвиг!!!

Г-н Воденичаров се появи малко след като почина моята майка, Бог да я прости, всъщност неизвестно как стана така, че той пое ролята, която години родната ми майка изпълняваше спрямо мен, а именно да ми дава неоценимо важната за мен духовна подкрепа; в най-тежък момент сякаш от нищото се появи г-н Воденичаров, е и ето, вече втора година, ми е най-близък приятел, наред с Ники Димов, когото, както знаете, съм си позволявал да го нарека "ангелче", щото той също сякаш изпълнява някаква дадена свише духовна мисия (аз нямаше да оцелея физически ако Ники Димов в най-тежките моменти, в които съм нямал никаква надежда, че ще оцелея, не ме подкрепяше, не ми даваше възможност да работя с него, знаете, той е агроном, но е изключително работлив, с него сме ходили много пъти да работим в полето, в градините на разни хора, да подрязваме овошки и лози, откъдето аз припечелвах някакви пари за да оцелее семейството ми!).

Та и г-н Воденичаров, и Ники, и г-жа Михайлова, и г-жа Мария Василева и още много други приятели (г-н Райчо Радев от Перник, г-н Петър Каменов от Монтана, г-н Томи Томев от Елхово, г-н Радомир Парпулов и г-н Венелин Паунов, бившите заместник-директор и директор на пловдивската ПГЕЕ, г-н Паунов вече е покойник, Бог да го прости, г-н Жак Асса и г-жа Иванка Топалова-Асса също много са ми помагали, имам дори приятел, живеещ в Австралия, който твърде много ми е помагал в най-тежки моменти, професор Константин Райда от Украйна също много ми е помагал как ли не... и още много други, не мога да изброя всичките!), значи твърде много добри хора се намериха и ми помогнаха в тия паметни години на борби и на изпитания, по причина на което аз още съм жив, още ме има, оцелях и дори продължавам да се боря, което, както и да го погледне човек, пак е разностойно на чудо: вече седем години живея и се боря в най-тежки условия на непрекъснати репресии, гонения, терор, тормоз от страна на самозабравили се представители на мутро-комунисто-ченгесаро-гербовашката власт! Да, това са седем тежки и славни години на непрекъснати битки за истината, за право и права, за живот, за достойнство, за демокрация, в които издържах, което е необяснимо иначе освен с Божията подкрепа; а Бог, както е известно, постига целите си понеже успява да мобилизира, така да се рече, и да използва съответния човешки ресурс; няма как иначе да стане това.

Та това е в основни линии. Тази сутрин бях решил да пиша нещо като "новогодишно обръщение", започнах да пиша, пък вижте какво излезе, не е ли чудно и това?! Дадох няколко примера, които са вдъхновяващи, които всяват оптимизъм: щом като на този свят има самоотвержени хора и личности като г-н Воденичаров, като Ники Димов, като г-жа Славка Михайлова..., то няма страшно, на попълзновенията на злите сили ний, хората, можем да противопоставим неща, които обаче за сметка на това са неунищожими и вечни - понеже имат духовен характер, вярвам, че ме разбирате за какво намеквам. Такива духовни неща, спрямо които злото е безсилно, са истината, правдата, доброто, справедливостта, човечността, приятелството, любовта... ето, на неща от този род нищо не може да противостои, срещу тях дори и самият Сатана е безсилен нещо да постигне!

Да, злите сили имат пари, имат власт, имат дори и слава, ефимерна, прочем, както и всичко останало, на което те са принудени да залагат; те могат да лъжат, да тормозят, да крадат, да обиждат този или онзи правдолюбив и свободолюбив човек, могат дори да го убият, могат да съсипят живота му, да му вземат здравето, но те просто няма как да постигнат пълно тържество, времето на техните злодеяния от ограничено, тяхната гибел е предизвестена, а за злотворните си подвизи те няма как да избегнат възмездието - и те добре знаят това! Та мисълта ми, че е изключително важно човек на кой страна ще застане, ако се подлъже да застане на страната на ефимерните материални благинки, трябва да знае, че просперитетът му е напълно временен, лъжлив, да, такъв просперитет е съвсем измамен: примерно няма как вечно да си на власт и да си се разпищолваш вечни времена е невъзможно, нали така?! Докато всичко онова, което правят хората, които заложат на истинските (духовните, вечните, неумиращите!) неща, просто няма как да отиде в небитието, в нищото - защото те по начало са му съвсем чужди. Ето по тази причина ще завърша с извода, който написах на един приятел, с когото си честитихме преди малко новата година:

Благодаря много! Каузите ни са прави и блогородни, тъй че с Божията помощ ще успеем: въпреки че на моменти това изглежда невероятно, ала Бог е самата мощ - което Той е отредил просто няма как да не стане един ден!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! До нови срещи през новата година. Помнете: тия, които залагаме на истината, сме обречени да успеем, да му мислят тия, които са поклонници на лъжата!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo