Нима не знаете, че един учител най-лесно може да бъде убит като го подложите на унижения?!

Вчера, 9 януари, точно в 18.00 часа представители на групата на небезразличните граждани влязоха в кабинета на г-жа Евелина Апостолова, заместник на областния управител на област Пловдив, там беше и г-н Петър Петров, друг заместник на областния управител, както и още един господин, към когото г-н Петров се обръщаше с прозвището "Генерала" (за жалост, не запомних името му, а също и длъжността му). Тия официални държавни лица ни изслушаха (от страна на нашата група в разговора участваха г-жа Славка Михайлова и г-н Николай Димов) твърде внимателно, зададоха ни и някои въпроси, общо взето разговорът ни, преминал в нормална обстановка, продължи около 40 минути.

След като изслушаха нашите изказвания, официалните държавни лица ни заявиха, че тъй като по закон (а знайно е, че нашата страна е страна на абсолютно-свещената законност!) не могат с нищичко да ни помогнат, то ще трябва да се задоволим поне с това, че са ни изслушали, че са ни дали възможността да изкажем, тъй да се рече, мъката си. Е, няма да е правилно да скрия, че те се постараха да покажат известно човешко съчувствие особено към моя тъй тежък случай: едно учителско семейство, аз и моята съпруга, вече трета година сме държани в принудителна безработица и без средства за съществуване само по причина на това, че на някои самозабравили се властници в образованието им хрумна в нашия тъй напреднал 21-ви век да ни покажат, че могат да си правят всичко, включително и да се погаврят, да газят,  да мачкат достойнството, да тероризират, а в крайна сметка и да унищожат едно семейство български учители. 

И тримата представители на централната държавна власт се постараха да ни утешат, че трябва стоически да понасяме стоварилите се върху главата ни беди, тъй като, естествено, никой не може да нарушава хатъра на властващите, на които им се е приискало да се погаврят с правата и дори с живота на някакви си там скромни български учители; никой не можело да се меси в светая светих на директорското всевластие, има се предвид всевластието на школските директори, които, ако поискат, могат да назначат за учител дори и... магаре, стига това магаре, естествено, да е "от наште"; респективно те могат да си направят каквото им скимне спрямо такива непокорни и непослушни като мен учители по философия, на които се е сторило, че в свидното ни отечество може да има някакви си там западни измишльотини - каквито са тъй непрокопсалите в българските условия свобода, правда и демокрация.

Убедихме се взаимно, че такова чудо-невиждано, каквото е демокрацията, в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ няма и не се предвижда някога да има; в училищата у Нашенско се полага да има само феодален комунизъм (или, ако предпочитате, комунистически феодализъм!) или, още по-правилно казано, има само роби-мижитурки и всевластни господари-"калинки", които, както казахме (става дума за последните) могат да си правят каквото им скимне, за тях нема закони, нема и морал, а за първите се полага само да слушкат - ако искат, разбира се, да папкат.

Когато моя милост започна да говори пред официалните пловдивски представители на централната държавна власт за такива идиотщини като "непосредствена и практическа реална демократизация" и дори, моля ви се, за "декомунизация" на отношенията в училищните общности, за провеждането на "кръгла маса" по демократизацията-декомунизацията, когато дърдорех за потребността от истинско, пълноценно, съвременно и ефективно (включително и гражданско!) образование на младите хора, на учениците, въпросните представители на централната държавна власт ме гледаха с облещени, големи като пържени кокоши яйца очи, в които ясно се четеше следната нескривана мисъл: "Боже мили, тоя човек е съвсем полудял, дали да не земем да извикаме бърза помощ да го натикаме в психиатрията?! Не, наистина, тоя човек е луд и съвсем правилно наште бдителни другарки и другари са го опраскали, ако допуснем точно такива като него свободно да дърдорят врели-некипели на учениците, стабилността на нашата власт за кратко време ще отиде по дяволите; не, съвсем правилно са те опраскали, драги ми философино-тъпунгере, как може да си толкоз прост бе, що не замълчиш малко та ни губиш напразно времето сега?!".

Да де, такова е моето усещане за мислите, които витаеха в главите на въпросните управляющи клетата губерния на тъй непрокопсалата ни свидна държавица, аз не мога точно да знам какви мисли са витаели в главите им, но по изражението на лицата им с абсолютна сигурност мога да констатирам, че те ме възприеха като истински глупак, като идиот, като луд човек, който, понеже не си знае личния интерес, се е впуснал, моля ви се, да оправя образованието, да дърдори за такива вятърничави неща, за такива философски глупотевини като "морал", "духовност", "ценности", "истина", справедливост", "достойнство", "демокрация" и дори, моля ви се, за некаква си там проклета... "свобода"?! В един момент аз имах и усещането, че като едното нищо, в знак на протест спрямо моето нахалство, на въпросните управляващи ще им писне да ме слушат и ще повикат... народната милиция да ме арестува и да ме тикне там, където ми е мястото, я в... психиатрията, а в... концлагер, колко му е; те се заоглеждаха в такъв един смисъл когато имах наглостта да заявя, че понеже заради репресиите вече трета година и заради това, че със съпругата ми вече месеци наред нямаме какво и да ядем, се виждам принуден в следващите дни да отида да легна пред... американското посолство; та значи като казах тази потресаваща глупост, въпросните иначе смирено имитиращи човеколюбието си властници се заоглеждаха да видят няма ли наблизо некоя сопа или бухалка, с която да праснат по черепа такъв един откровено зъл предател на народа, който, моля ви се, е готов да се жалва даже пред американските империа..., пардон, пред американските ни съюзници, за да изложи и да опорочи стабилността и безмерната любов на народа към управляващите воглаве с народния син Боко Борисов, която поголовно владее, която тресе душите на народа в свидното ни отечество! 

Както и да е, радостни, че не ни арестуваха, ние, представителите на групата на небезразличните граждани напуснахме огромната отоплена сграда и бодро закрачихме в кучешкия студ на улицата. Вървейки по улицата аз пък осъзнах кошмарната истина, че явно тъй демократичната власт е решила да ме умори от глад (заедно с клетата ми съпруга!) и в обзелото ме пълно отчаяние реших да напиша поредното си отворено писмо до пребиваващите в най-блажено олимпийско спокойствие височайши институции:

До г-жа Дани Каназирева, Oбластен управител на Област Пловдив,

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив,

ДО МЕДИИТЕ

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-жа Милена Дамянова, Председател на Комисията по образование и наука в Народното Събрание на Република България,

До г-н Иван Гешев, Главен прокурор на Република България,

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката,

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив,

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" в Пловдив,

ЖАЛБА ЗА МИЛОСЪРДИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, жестоко репресиран, опраскван (уволняван) и затова безработен, а в крайна сметка остракиран от образователната система и по тази причина фактически осъден на смърт учител по философия и гражданско образование

(Сполетяха ме тези ужасни беди и изпитания понеже имам непростимия грях да съм с твърди демократични, т.е. с непоколебими антикомунистически убеждения – и на тази основа си позволих да работя, да се боря за непосредственото и практическо реално демократизиране-декомунизиране на отношенията в конкретната образователна общност на моето училище, на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" и в българското образование като цяло)

Уважаема госпожо Областен управител,

Уважаеми господин омбудсман,

На 9 януари 2020 година неколцина представители (моя милост, г-жа Славка Михайлова и г-н Николай Димов) на групата на небезразличните граждани бяхме приети и изслушани от заместник областните управители на област Пловдив г-жа Евелина Апостолова и г-н Петър Петров. Разказахме им за нашите борби около инициативата ни за провеждане на "кръгла маса" по реалната демократизация на отношенията в конкретните училищни общности и в пловдивското образование като цяло, подчертахме изрично епичното инатене на ръководството на РУО-Пловдив и съпротивата му срещу провеждането на демократични дебати по тъй горещите проблеми в образованието, изразихме протеста си срещу безогледните репресии, на които сме подложени (не само аз и моята съпруга сме вече трета година безработни и властта садистично ни пречи да си намерим работа като учители дори и в най-затънтеното село на Пловдивска област, но и г-жа Славка Михайлова, детска учителка, години наред е държана без работа, да не говорим за това, че дори и младият господин Николай Димов, имащ горещото желание да започне работа като учител по специалните предмети в някоя селскостопанска гимназия, бива обиждан като даже не го канят на интервю когато кандидатства за съответното учителско място!), репресират ни по чисто политически причини, а именно защото сме дръзнали да бъдем небезразлични, защото не крием небезразличието си, защото не си мълчим (както прави това стадото!), а си позволяваме гласно да заявим какво мислим, а именно, показали сме не на думи, а на дело своите демократични убеждения, култура и манталитет. Заявихме, че за станалите в последните 6 години безпрецедентно грозни ексцесии, осъществени под вещото ръководство на разпищолили се до крайна степен властващи администратори в пловдивското образование цялата отговорност следва да понесе Началничката на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, чиято оставка отново поискахме, а пък оставката на неуморната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" г-жа Стоянка Анастасова, имаща огромни заслуги за световно-историческите излагации и провали, които имахме щастието да наблюдаваме в последните тъй паметни и епични години, сме я поискали още преди три години (!!!). Но думата тук ми е за нещо съвсем друго, ще ми се да Ви кажа нещичко в съвсем личен, пределно човешки план.

Трета година аз и моята съпруга сме безработни, много десетки пъти сме кандидатствали за обявени вакантни учителски места (аз по философия и гражданско образование, съпругата ми за начална учителка и за учителка по английски език, тя има магистратури по тези две специалности), но нито веднъж не бяхме удостоени с честта директор на някое училище (пък било то и в най-затънтеното село на Пловдивска област!) да ни назначи на работа като учители (ако не броим работата на хонорар при най-унизителни условия и при такова мизерно заплащане, с което просто е невъзможно да се живее!). Интересно е как стана така, че точно за нас вече няма работа в системата на образованието на Пловдив и областта, което, както и да го погледнем, означава, че заради моите борби за ново, съвременно, свободолюбиво, човеколюбиво и демократично по характера си образование и училище самозабравили се властници ми отмъщават като репресивно подлагат на остракиране от образователната система не само мен, но и моята клета съпруга. Възниква обаче въпросът: как при това положение ние двамата ще (о)живеем след като сме лишени от възможността да изкарваме някакви средства за съществуване?! (Цял живот сме работили като учители, вече сме на такава възраст и сме с такова здравословно състояние, че няма как да си сменяме  тепърва професията само и само за да угодим на капризите на въпросните самозабравили се властници в образованието!) Да, поставиха ни в крайно унизителните условия да мизерстваме без средства за съществуване, принудихме се да живеем от подаянията на състрадателни хора и със самопожертвателната помощ на някои приятели! 

Това обаче вече е нетърпимо, така повече не може да продължава, срамно и грозно е така да се постъпва със семейство на двама български учители! Нима искате да ни убиете като ни подлагате на такива нетърпими унижения, нима не знаете, че един учител (ние, учителите, сме твърде крехки духовни същества!) най-лесно може да бъде убит като го подложите именно на унижения?! Добре де, някой властващ иска за нещо да ни отмъщава (понеже се е почувствал за нещо наскърбен, примерно понеже някой от нас с нещо го превъзхожда!), но къде е доказано, че неговата власт е така неограничена, че може да се разпростира и над живота ни?! Нима такъв разпищолил се до крайна степен властник има правото фактически да ни издава смъртна присъда и то именно като ни подлага на бавна, на срамна смърт от глад - и най-вече, подчертавам това, на смърт от унижения!? Възникна ситуация, в която никой директор на смее да назначи на работа било мен, било съпругата ми - защото добре знае, че такова нещо би било прието от началството от РУО-Пловдив като открито предизвикателство срещу самия "дух" на толкова безчовечната "образователна" система, на която те се възприемат като строги и безжалостни охранители. Управляващите от РУО-Пловдив добре съзнават защо учителското семейство Грънчарови е подложено на тези безчовечни и толкова грозни репресии, но не направиха нищичко за да ги предотвратят или да ги прекратят; очевидно те със затаен дъх очакват нашата... гладна смърт?! (Уверявам Ви, преди да умрем от глад ще умрем от преживяваните страшни унижения!)

Разговаряйки вчера с представителите на ръководството на Областната управа в Пловдив аз бях поразен от следното: те ме изслушаха внимателно, но сякаш до тяхното съзнание не можа да стигне тази кошмарна истина, а именно как тези двама учители изобщо оцеляват, бидейки безработни, и то не една или две, а вече цели три години?! Те ни изразиха известно съчувствие, но побързаха да ни кажат, че, за жалост, не могат с нищичко да ни помогнат: щото единствено директорите на училища имат пълната власт да решават кой учител да назначат (и по този начин да му подарят живот!), а кой да оставят да умира в унижения! Да, казаха ни, че ще трябва сами да търсим изход от безнадеждното положение - щото те не можели с нищо да ни помогнат.

И са си напълно прави. И къде да търсим, моля ви се, спасение? Да емигрираме ли?! На нашите години (аз скоро ще навърша 61 години - стига, разбира се, да оцелея до рождения си ден - 28 март!) нима може да се започва нов живот в друга страна - или дори в столицата София?! (Опитах да си намеря работа като учител по философия в София, даже си намерих такава, на половин щат, месец и половина след това директорката ме... уволни напълно безпричинно; на моето място назначи своя приятелка-пенсионерка; предполагам, че е получила твърде добри отзиви и препоръки за мен от моите властващи "доброжелатели" от Пловдив!)

Уважаема госпожо Областен управител,

Уважаеми господин омбудсман,

Нямам вече сили да се боря. Пресекнаха ми вече силите. На път е да ми пресекне дори и желанието за живот. Толкова страшни унижения даже и не съм предполагал, че някога ще ми се стоварят на главата. Щом като такава страшна и жестока присъда ми издадоха безжалостните властници в пловдивското образование, щом като ми отредиха да умра от смърт заради преживяваните унижения, нека така да бъде, нека да постигнат заветната си цел! Нека да ми отмъстят толкова жестоко, нека да постигнат тази своя, предполагам, съкровена цел!

Цял живот бях учител. Всичките си сили отдадох на тази велика и толкова благородна духовна мисия - както аз възприемам учителстването. За "благодарност" безчовечното общество (управниците са еманация на обществото, на народа!) ме осъди на смърт от унижения!!!

Уважаема госпожо Областен управител,

Уважаеми господин омбудсман,

Знам, че няма да се трогнете от това мое писмо. Но най-човешки Ви питам: добре де, нима така може да се постъпва с човешки същества?! Нима може да допуснете пред очите Ви да бъдат убивани чрез унижения човешки същества (не говорим за учители!)???

Не искам нищо друго освен да работя любимата си учителска работа, на която отдадох целия си живот. Клетата ми съпруга, също учителка, също като мен желае едно-единствено нещо: да работи любимата си работа. Много ни е обидно, че властващите в пловдивското образование прибягнаха до този толкова аморален и грозен начин да си разчистят сметките с мен (вярно, аз се оказах враг: на тяхната крещяща безотговорност!), но нима трябваше да ми отмъстят като обрекат на смърт от унижения не само мен, но и моята съпруга?!

Уважаема госпожо Областен управител,

Уважаеми господин омбудсман,

Питам Ви: давате ли си сметка как всекидневно "живеем", как оцеляваме, как съществуваме в ужасните и така унизителни условия на продължаваща вече трета година принудителна,  терористична, репресивна, т.е. крайно несправедлива безработица?! Давате ли си сметка как този "живот" се отрази на здравето ни?

Уважаема госпожо Областен управител,

Уважаеми господин омбудсман,

Снощи в разговора си със заместник областните управители си позволих да заявя, че съм принуден да прибягна до някакви екстремни средства за борба (моята борба вече е борба за живот, е борба за съществуване!), подхвърлих, че ще се видя принуден да отида да протестирам пред... американското посолство (или пред посолството на Русия, щото аз все пак съм възпитаник на руската образователна система, завърших образованието си в университета на Санкт-Петербург!). След разговора обаче с тях разбирам, че вече нямам сили за нищо, пресекнаха ми силите за борба и остава само да легна в ледено-студения си, неотопляван апартамент и да чакам отредената ми от управляващите смърт от унижения. (Между другото, ще вметна, че цяло чудо е това, че тежко болното ми сърце до този момент издържа всички беди, мъки, гаври, унижения, главоболия, кошмарно-жестоки гаври и пр., които ми се стовариха в последните години върху побелялата ми глава! Това, че издържах все пак до този момент нима не е знак за това, че вероятно самият Бог не е съгласен със смъртната присъда, която разпищолилите се властници в пловдивското образование ми издадоха?!)

Толкова. Нямам думи вече...

Желая Ви приятно властване! Бъдете здрави! (Апропо, след като прочетете това писмо, можете с пълно право да поискате "Бърза помощ" да ме върже и да ме закара "там, където трябва", щото докато съм на свобод а, сами виждате, ще продължавам да смущавам - с тия изпълнени с безнадеждност писма - Вашето властническо блаженство!)

ПОСЛЕПИС:

Уважаема госпожо Областен управител,

Уважаеми господин омбудсман,

Сега се сещам да попитам: няма ли някъде из безброя държавни учреждения и сгради вакантна длъжност "чистач на нужниците", смирено поставям кандидатурата си за нея - с оглед някак да оцелее все пак семейството ми?!

10 януари 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo