Сексуално непълноценният мъж може ли да бъде добър гражданин?

Ще ви кажа една прекалено неприятна, дори жестоко и страшно правдива истина, пък ме ругайте след това колкото си искате! Почвам:

Дали признак за дебилизиране (за умствен дефицит) не е това, че мъжете у нас мислят (и говорят) предимно за... секс?! (Не сте ли забелязали, че мъжете у нас само се хвалят колко велики, моля ви се, били в сексуално отношение, какви нечувани подвизи правели в леглото, т.е. какви страшни сексуални атлети и бабаити, какви пичове били и пр.) Да де, но предимно за секс мислят тия, които не го правят, а само копнеят за него. (Или го правят, но хептен некачествено!)

И какво излиза тогава? Причина за дебилизиране на нацията не е ли сексуалната непълноценност на мъжете - все пак мъжка работа е да бъдеш истински гражданин, да се занимаваш с политика, с по-висши, с по-възвишени духовни неща и прочие.

Но има и нещо още по-сериозно: несправящите се със сексуалността си мъже (неудовлетворените от секса мъже, мислещи по тази причина само за секс) няма как да спомогнат за сексуалното задоволство на жените, нали така? По тази причина излиза, че и жените у нас страдат от калпавите си в сексуално отношение мъже, което няма как да не им се отрази на душите.

Как се отразява сексуалната неудовлетвореност на женската душа не мога да кажа (не съм жена), но предполагам, че жените още по-тежко понасят това толкова злотворно житейско обстоятелство. Мъжете поради крещящата им сексуална неудовлетвореност ги избива на малоумие (нима не е малоумие зрял мъж да мисли и да говори само за секс, да лъже колко е велик в секса, забравяйки всичко останало, забравяйки за истински важните неща?!), а жените, по моя преценка, ги избива на... злоба, те се озлобяват, т.е. българските жени отмъщават на негодните си мъже по всевъзможни и то най-коварни начини.

И една такава държава, изпълнена предимно със сексуално незадоволено население непременно и по необходимост става най-неуредена, най-бедна, най-изостанала, с най-нещастно и все по-затъпяващо население. В нея нищо не е наред, всичко е тъкмо наопаки на нормалното, на истинското, на разумното, на правилното. В такава клета държава правосъдието също е най-пропаднало и несправедливо, управниците са най-лъжливи и крадливи, такава държава е проядена от страшна корупция, от престъпност, от беззаконие, от какви ли не други идиотщини и лудости.

Това е, казах ви една твърде неприятна истина. Можете да започвате да ме плюете и ругаете колкото си искате!

Приятен ден ви желая! Бъдете здрави!

И знайте: неприемането на истините и преклонението пред лъжите (живеенето в свят на фантазиите - и за самите себе си най-вече!) пак има за свой корен крещящата сексуална неудовлетвореност, както учи д-р Фройд.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo