Това е чорба от зрял боб по рецептата на моя дядо Васил, (Бог да го прости!), застроен с парченца препържена сланинка, с чубрица и джоджен... Много е вкусен, опитайте да си го направите, няма да съжалявате!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
7 коментара:
Как се приготвя? Дайте ни, моля, рецептата!
Консумацията на бобената чорбица със сланинка провокира общопознатото отделяне на газове, но също така генерира и отделянето на специфична мисловна продукция, която се материализира в безкрайни текстове и псевдофилософски размисли разпространяващи се в WWW подобно вредни емисии във въздуха. От това засега няма спасение в някакви зелени технологии...
Хахахаха хахахаха, аз мисля, че теб вече достатъчно те изпържиха и затова няма нужда да си пържиш, че чак да препържаш сланинката към бобеца, но всеки си има вкус, в края на краищата.
Другарко мари, Вие сте била същинска поетеса ма?! Леле, с какъв лиричен финес го казахте, "газове" и прочие, малеее, егати дълбокото чувство намираме в коментара Ви!!! Бравос! Що не земете да напишете една книга най-накрая, та да намалее малко мъката Ви поради това, че не сте написала нито една книга?! Имате огромни възможности в поезията, другарко! Давайте, пишете, дерзайте! Един ден може и Нобелова награда да Ви дадат проклетите западни империалисти!
"Що не земете да напишете една книга най-накрая, та да намалее малко мъката Ви поради това, че не сте написала нито една книга?!" - няма как, щото консумираме вместо бобец и сланинка, по стара пролетарска/болшевишка традиция - шампанско с черен /след промените все по-често зелен американски/ хайвер, та ни избива на поезия... Бобеното вдъхновение за писане на книги, както се подразбира, ни подминава.
Малее, верно, много голема поетеса сте станала, другарко! Какъв финес, какво чувство, какво страстно въображение?! :-) И какво произвеждате от вдъхновението, породено от руския хайверец, поглъщан с... шампанско?!(Пфу, каква гнусотия!) Само, с извинение, ароматни лаjна ли произвеждате от руския хайверец? :-) И как ще живеете занапред без да сте сътворила нито една книга - тия танталови мъки как ще понесете, о, велика поетесо?! :-)
Абе няма ли някой почитател на шкембечорбата да въведе ред тука?
Публикуване на коментар