Десет афоризма на Уинстън Чърчил за комунизма:
1. Христофор Колумб е бил първият комунист – той не е знаел къде отива, не е знаел къде е бил… и е направил всичко това за сметка на данъкоплатците.
2. Ленин беше изпратен в Русия от германците по същия начин, по който можеш да изпратиш стъкленица с култура от тиф или холера, за да бъде изсипана във водохранилището на голям град и това проработи с удивителна точност. (Из реч, произнесена в Камарата на общините, 5 ноември 1919 г.)
3. Ето една държава, чиито поданици са толкова щастливи, че се налага да им забраняват да напускат границите й под страх от най-сурови наказания; чиито дипломати и агенти, когато отиват на чуждестранни мисии, често трябва да оставят съпругите и децата си у дома, за да се осигури евентуалното им завръщане." (Чърчил за Русия, 1919 г.)
4. В Русия един човек бива наречен реакционер, ако не е съгласен собствеността му да бъде открадната и жена му и децата му убити. (1919 г.)
5. Никой като мен не ненавижда болшевизма и революционното насилие, което го предхожда … Но омразата ми към болшевизма и болшевиките не се дължи на глупавата им икономическа система или нелепата им доктрина за невъзможно равенство. Тя идва от кървавия и опустошителен тероризъм, който практикуват във всяка страна, която са опустошили, и единствено чрез който тяхното престъпно управление може да бъде поддържано … Режимите, които са взели властта с насилие и узурпация, често прибягват до тероризъм в отчаяните си усилия да задържат онова, което са откраднали. (Реч в Камарата на общините, 08.07.1920 г.)
6. Че печалбата е порок е идея на комунистите, а аз смятам, че истинският порок е да трупаш загуби.
7. Комунистът е като крокодил – когато си отвори устата, не можеш да кажеш дали се усмихва или се кани да те изяде.
8. Присъщият порок на капитализма е неравното разпределяне на благата; присъщата добродетел на комунизма е равното поделяне на нищетата.
9. Комунизмът е като сън. Рано или късно се събуждаш и се връщаш към реалността.
10. Комунизмът е философия на провала, вяра в невежеството, евангелие на завистта.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
5 коментара:
Жив и здрав да е. Наздраве.
6. Че печалбата е порок е идея на комунистите, а аз смятам, че истинският порок е да трупаш загуби.
Дааа, Грънчаров кво стана , бе?
Чърчил те изкарал пръв комунист...
Колю, аз също като Чърчил смятам, че печалбата не е порок. Аз самият затова трупам само печалби, а не загуби. (Въпреки че вий, комунистите, понеже сте материалисти, възприемате истинската печалба за "загуба", а същинската загуба - за "печалба". И затова така кардинално се оляхте и продължавате да се оливате и в историята, и в живота...
Ние двамата с Кант сме материалисти.
А пък с Хегел - диалектици.
Кант не е материалист. Него такива квалификации не го ловят. Нищо диалектическо няма в мирогледа на комунистите...
Публикуване на коментар