13 фатално важни неща, на които училището не ни учи
Невена Басарова-Дичева | 08 октомври 2016
Книга. Снимка: pixabay.com/Comfreak
Оценките в училището и в живота носят одобрение, а не признание.
Училището е дълъг и определено важен етап от живота ни. Учи ни да знаем, да можем, да бъдем грамотни и да демонстрираме знания. И ни дава спомени – то е първото място, където се научаваме колко е лесно да забравяме. И чак когато се връщаме към спомените от него, разбираме колко много са нещата, на които не ни е научило.
Колко? Най-малко 13 фатално важни.
1. Как да обичаме. Учим се на това по-скоро в двора, но не и в класните стаи. Никой не ни учи, че да обичаш, означава да приемеш другия такъв, какъвто е. Без да се опитваш да го моделираш като пластилин по твой вкус. Без изисквания и без очаквания. Когато обичаш някого, ти просто го обичаш. Безусловно. Точно такъв. И това те прави щастлив.
2. Как да се защитаваме. Училището учи да разчитаме на учители и родители да ни пазят и да ни казват как да постъпваме, когато не знаем или не можем. Това ни отнема от уменията за самозащита и оцеляване – "Защото така!", защото има ред и дисциплина.
3. Как да сме уникални. "Виж, другите, погледни сестра си и брат си, знаеш ли аз какъв бях на твоите години?!" А къде съм аз? Кой съм аз? Защо трябва да съм като другите? Те трябва ли да са като мен? Всеки е уникален нали? Аз съм уникална! Ти също! Нали дори външно не си приличаме?
4. Как да управляваме емоциите. Всеки се чувства слаб понякога и в това няма нищо срамно. Това е част от човешката ни същност. За да се почувстваш истински силен, трябва да можеш да бъдеш и уязвим. Като еделвайс в човешка ръка на върха на планината. Като тежко ранен гладиатор. Като майка до леглото на болното си дете.
5. Как да бъдем себе си. Изобщо не ни учи. Даже ни забранява. Чудат или не, странен или не, гений или семпло усмихнато момиче със скъсани чорапогащи точно днес на стола до чина… и веднага притеснения, ако някой ме види, какво ще си помисли за мен? Да, аз съм такава и имам желание да ставам все по-добра, но по моя си начин, запазвайки себе си… (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар