Колко "почитаме" своя Апостол на свободата си личи най-много по това, че продължаваме да търпим непоносимото унижение: поставеното там долу, в най-ниското, бюстче на Апостола бива тъпкано от ботушите на извисяващия се на най-високото грамаден паметник на окупатора Альоша!
Щастливи и ухилени до ушите на "поклонението", комунистите-русофили показват, че за тях обесването на Левски по нареждане на руския посланик в Османската империя явно е най-голям празник...
Най-истинското почитане на Апостола на българската свобода би било ако тъй почитащите го българи правеха все пак нещичко за свободата си.
Моят блог, моята страница във ФБ и моите предавания в ПОтв са моите класни стаи, са моите аудитории. Читателите и зрителите са моите ученици. :-)
Колко е акъла на идиотите на власт, които си мислят, че са ме "извадили", "изгонили" и "остракирали" от образованието? ;-)
Едновременното преклонение пред Левски и пред руските империалисти е белег на несъмнена шизофрения: та нали Левски ни е учил да се освободим сами - защото който ни освободи, той ще ни и пороби?! Унизителното преклонение пред "освободителите" пък е несъмнен белег за тотално неразбиране на това що е свобода: само хора с робски манталитет чакат някой друг да им поднесе свободата именно на тепсия!
Русофилите на днешния ден, ако имаха капка съвест, трябва от срам да се изпокрият в миши дупки: та нали руския посланик в Стамбул уреди обесването на Апостола на българската свобода защото Левски беше станал пречка пред имперските апетити на Московската тирания, поставила си за цел да превърне България в Задунайская губерния на империята?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар