Peter Tishkin: Ангел Грънчаров и неговата съпруга са изгонени като учители от Пловдив, след неговото предложение да прекръстят училището, в което е работел в Пловдив на името на Стив Джобс. Опитвал се да преподава в час, като излизал от рамките на начертаната от МОН програма. Пред пенсия, оставен на улицата. Със семейството си. Недопускан до класна стая отново.
Не познавам Ангел Грънчаров лично. Но не е нужно. Той е човек. Това е достатъчно.
Не познавам религиите, но не е нужно - в сърцето на християнството (и не само) е заложено да помагаш. Когато имаш две ризи - да дадеш едната на ближния.
Нямам училищно образование, но съм готов да помогна на учител. Защото се уча и по този начин.
Не той, аз благодаря на Ангел Грънчаров, че имам възможността да бъда полезен. Че имам възможността да бъда себе си!
Когато имаме време, ще се радвам да поговорим един слънчев и спокоен ден на чаша чай за... нещата от живота и за тази образователна система, която не се променя и наказва жестоко тези, които решат да я променят!
Ангел Грънчаров: Уважаеми г-н Тишкин, с най-голямо удоволствие ще разговарям с Вас за проблемите на образованието и училището. Радвам се, че имате желание да поговорим за тези неща. По тази причина си позволявам да Ви направя малък подарък: ще Ви подаря всички мои книги за образованието (и за промяната в него), които написах и издадох в последните години. Ще Ви изпратя и броевете на списание HUMANUS, списанието за съвременно образование, което издавам. Та преди нашата среща и нашия разговор да се запознаете донякъде с моите възгледи (и борби) за промяна в образованието у нас.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар