Каузата на свободата и демокрацията има ли шенс и в българските земи?

Тази сутрин на страницата си във Фейсбук поставих следните въпроси към приятелите си:

Дали ще ми отговори някой, как мислите? Едва ли... ще видим де. Но едно е сигурното: дебат, разговор за демокрацията ни е нужен. И полезен. Аз поне съм твърдо убеден в това.

От доста време пиша поредица от статии и водя много телевизионни предавания, посветени на темата за оживяването (и спасяването!) на демокрацията у нас. От години работя (учител съм по философия и гражданско образование съм, пък макар и остракиран от системата в последните няколко години!) по Проект за непосредствена и практическа реална демократизация (и декомунизация) на отношенията в конкретните училищни общности, т.е. по-специално в училището, в което работих в последните 17 години (заради тези мои активности и абсолютно неадекватни властващи представители на образователната бюрокрация и ме опраскаха, ме уволниха от това училище - и ме подложиха на остракиране от системата по чисто политически причини!). От почти година пиша книга за демокрацията (с условното засега заглавие РЕАНИМАЦИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯТА), доста съм напреднал по нея, но обаче напоследък все по-често си мисля, че трябва да й сменя концепцията или подхода. Смятах да напиша сериозно философско изследване за същността, истината, идеята на демокрацията, още смятам това за важно (пълно е с хора, които изобщо не знаят що е това демокрация!), но сега все по-често си мисля, че моята книга трябва да има характера на нещо като... проповед за демокрацията, т.е. тя трябва да се опита да повлияе не толкова на ума или разсъдъка на хората, а на техните сърца, на чувствата им трябва да повлияе - с оглед да има оздравителен ефект. Трябва да пиша така, че да помогна на хората да обикнат демокрацията. КАК ДА СЕ ВЛЮБЯ В... ДЕМОКРАЦИЯТА? - дали това да не е първият въпрос, който следва да си поставя?

Тия дни обаче разбирам, че трябва да зарежа написаните досега близо 150 страници текст и да започна книгата си за демокрацията съвсем отначало. От само себе си се разбира, че книгата за демокрацията, писана пределно емоционално и дори експресивно, с оглед да е заразяваща, трябва да е пределно кратка, т.е. да се чете на един дъх. Тя трябва да приобщава особено по-младите хора към идеята, към духа на демокрацията, а този дух може да е заразяващ само ако бъде изразен хем лаконично, хем, повтарям, пределно емоционално. Живеем в епохата на пост-истината, е, добре, щом е така, ще пиша за демокрацията така експресивно, че да заразя колкото се може повече хора с една оздравително-емоционална, позитивна, вдъхновяваща "пост-истина": демокрацията не е лукс, тя е живот, тя следва да задоволява копнежа ни по пълноценния човешки живот. Без демокрация, т.е. без свобода обществото губи шанса си да бъде човечно и в този смисъл здраво. Манията по "твърдата ръка", авторитарните увлечения на нашето време са пагубни. Те дърпат човечеството назад.

Истината е обаче в демокрацията. Да, тя е трудно нещо, тя е неприятна, тя е дори нещо... много лошо, но за сметка на това разните му там недемокрации, т.е. алтернативата на демокрацията, е нещо значително по-лошо. Единствена алтернатива на демокрацията е тиранията. Колкото и да са меки и кадифени някои тирании, те пак си остават тирании. Те винаги са зло, значително по-голямо от демокрацията, която, въпреки че е нещо лошо, всъщност, от този ъгъл погледната, е добро. Но та не се дава като подарък, за нея трябва да се борим всеки ден, тя е завоевание. Отпуснем ли се, прекратим ли борбата си за свобода и достойнство, демокрацията мигновено отива по дяволите. От нас зависи всичко. Каквито сме ние, такава е и държавата ни. Народ, който не обича свободата, не може да живее по демократична уредба или порядък. Народ, който не разбира свободата и поради това е безразличен към нея, не може да бъде свободен, той не само не знае, но и не умее да живее свободно, такъм народ по тази причина и страда от тиранията. А най-голямата, най-страшната тирания е тиранията на нашата собствена глупост. Или на нашата собствена простотия. На нашата собствена неразумност.

Ето че темата за демокрацията необходимо се свежда до темата за свободата. Демокрацията е политическата форма, политическият израз на свободата. Искащите да бъдат свободни народи се борят за демокрация и нищо не може да ги спре да си устроят живота на демократични начала. Безразличните към свободата народи (като българския и руския) страдат вечно от тирании - робуват на собствената си човешка и национална непълноценност. И страдат от какви ли не мании. И, естествено, плащат непрекъснато най-тежка цена за неразумността си. Те се мислят за "особени", всъщност особеността им е, че са доста жалки. На такива народи трябва да се помогне да се освободят от фаталните си илюзии относно самите себе си. Които са подклаждани от мераклиите да тиранстват над тях, от кандидатите за славата да бъдат техни господари.

Аз много съм писал за човека, живота, свободата. Това е основната тема на всичките ми книги. И за демокрацията съм писал вече, и то преди доста вече години. Имам книга със заглавие УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, която писах преди повече от 20 години. Тогава се опитах да науча българите на това що е свобода, опитах се да им помогна да разберат великия смисъл на свободата. Подзаглавието на тази вдъхновяваща книга е "Източниците на достойнството, успеха и богатството". Че е вдъхновяваща книгата ми са ми го казвали мои ученици, на които тя е оказала подобаващия ефект. Някои от тези мои ученици обаче отдавна живеят в Америка, Англия, Западна Европа. Други мои ученици обаче, живеейки там, на Запад, в развитите демокрации, продължават да поддържат връзка с мен и с тях често обсъждаме ситуацията в свидното ни отечество. Аз все още продължавам да смятам, че не всичко е загубено, смятам, че каузата на свободата има шанс и в българските земи. Но главното условие за това е коренната промяна в сферата на образованието. Свободолюбиви личности и граждани в една страна не може да има ако образованието в тази страна е антилиберално, т.е. ако в него свободата е забранена. Точно такова е образованието у нас, което аз нарекох по тази причина "НЕобразование". Не може да е образование нещо, което пречи на човека да постигне себе си, да разкрие потенциала си. У Нашенско обаче масово не се разбира и що е това образование. По тази причина роби по душа се смятат за "образовани".

Ето защо в последните години написах цяла една поредица от книги, които вещаят истините, определящи същността на едно адекватно на нуждите на човека, т.е. съвсем съвременно образование. Каквото "образованието" у нас не е. То е подчинено на антилиберални, ненавиждащи свободата начала: то е командно-административно, авторитарно, терористично спрямо личността и нейния живот, то е държавно, т.е. намира се под властовия монопол на бюрокрацията, иначе казано, то е социалистическо и комунистическо (принципът на комунизмо-социализма е този: държавата е всичко, индивидът, личността е нищо, свободата е... робство!), вкратце казано, образованието у нас е пределно недемократично. Изходът е един: ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ на отношенията в образованието. Другояче казано: ДЕКОМУНИЗАЦИЯ. Или ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕ. Това е спасението.

Да, свободата, драги бюрократи и най-вече драги български темерути-малодушници, е... страшно и опасно нещо (думи на Достоевски!), но без свобода просто не може да се живее по човешки начин. Без свобода няма как да бъдем човеци. (Робът нима е човек?!) Не може да е демократична държавата ни ако образованието ни не е подчинено на демократичните правила, принципи, на демократичния стил или начин на живот. Без демократично мислещи (и живеещи) граждани няма как да има демократична държава. Просто няма откъде другаде да се вземат тези демократични граждани, та да стане демократична държавата ни. Разковничето е именно тук: трябва сами да си "произведем" тези демократично мислещи и живеещи граждани, т.е. трябва да осигурим условията за да могат те да се родят. А само демократи могат да помогнат да се раждат нови и нови демократи. Ако учителите ни са с ярко изявен недемократичен манталитет, как тогава образованието ни да бъде демократични и либерално? Няма как, нали така? Откъде да ги вземем тези отдадени на свободата и на демокрацията вдъхновяващи учители, които да осъществят съдбовно необходимия ни поврат в образователната сфера на живота ни? И тях трябва да си ги създадем, да ги "произведем". А каква е ситуацията в нашите университети? Те нима са демократични? Нима в тях професорите ни са изявени демократи? Или и тям положението е плачевно? Декомунизация нима е била правена в някой университет? (Това, че има демократични правила, но няма демократично мислещи и живеещи хора, които да ги плилагат, не може да създаде пълноценна демокрация, а създава менте-демокрация!)

Да, демокрацията ни е тъкмо менте. Тя е също така мутро-демокрация. Тя е комуно-демокрация. Та е нещо твърде уродливо. Тя, демокрацията ни, е такава, каквито сме и ние, българите. Пълно е с комуноиди у нас, нима не сте го забелязали?! Как е възможно над 60% от българите да харесват Путин, давате ли си сметка какво означана това (стига да е истина, но това е доста съмнително!)? Но и 50% да са българите, хал-хабер си нямащи що е това свобода и демокрация, работите не са наред. Докато у нас не бъде култивирано едно критично мнозинство от активни, инициативни, борещи се всеки ден за свободата си граждани с демократичен манталитет, българска демокрация просто няма да има. А ще има само менте-демокрация. Ще има това, което има. И ще продължим да плащаме прекалено тежка и дори жестока цена за неблаоразумието си да живеем противно на елементарните изисквания на човешкия живот. Няма как да живеем нормално и човешки (и богато!) ако сами сме толкова непълноценни в своите онтолигично-екзистенциални основи, в онтологично-екзистенциалните основи на живота, който водим. Или ще имаме доблестта да заживеем по човешки, т.е. свободен, жизнеутвърждаващ начин, или загиваме. Този е изборът. Тази е дилемата. Не можем да прецакаме тъкмо живота с дребнички байганювски номерца. Но себе си да прецакаме можем, ох, как можем, как умеем тъкмо себе си да прецакаме?! Сега разбирате ли защо сме и най-бедни, и най-нещастни (не само в Европейския съюз!)???

Е, ще пиша книгата си тия дни, почвам я отново тази заран. Това, което написах дотук, може да е нещо като предговор, знам ли, ще видим. Искам да пиша тази книга с настроение, но няма да ви спестя горчивите истини, които заслужавате. Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни! - тази първа заповед нали я знаете? Знаете я, ама не сте я асимилирали, тъй ли? Не сфащате смисъло, така ли? Малоумни ли сте, та не можете да си извлечете подобаващия смисъл от нея? Вие християни ли сте, или сте менте-християяни? Щом не сфащате смисъла на това фундаментално изказване, давате ли си сметка до какво положение сте стигнали?!

Народите по света, тръгнали и вървящи увереино по каменистите, трънливи, стръмни, изтощаващи пътища на свободата, сега берат обилни плодове. Вижте американците, швейцарците, шведите, норвежците, финландците, европейците от по-западната част на Европа какви чудеса направиха и постигнаха. Тъпо е да се поддавате на идиотските приказки на путинците, че Европа, видите ли, загивала тъкмо поради свободолюбието си. Свободата, видите ли, се била изчерпала. Трябвало да дойде епохата на здравата тирания! Идиотщините на путинците нямат край. Болни хора са путинците, това е. Избива ги на мании. Лъжат ви най-нагло. За да ви правят на свои роби. Това е простата анти-философия на путиницма, в който няма нито мисъл, нито здраво чувство, има само болезнени и комплексарски мании. Какво ражда путинщината ли? Само злотворни неща ражда този разлагащ се комунизъм, гниещ като непогребан труп. Корупция, бандитизъм, безправие, беззаконие, терор ражда този потунизъм. И идиотщини каквито щеш ражда. Уродство до шия, това е путинска Русия! Малее, почнах с рими да се изразявам вече; значи чувството, което ме води, е съвсем здраво: нали така излиза?!

Тръгвам по своя път. Живот и здраве да е, ще гледам за седмица-две да напиша книжката си. Предполагам тя трябва да е не повече от 100 странички най-много. Ще видим. Тия неща не могат да се планират. Колкото излезе. Но целта ми е да е пределно кратка.

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo