Ҵєцѻ Ҋѻшєвѣ: Хората се държат лошо, защото страдат. Защото те самите изпитват болка. Държат се злобно, унизително и лошо, защото те самите не се чувстват добре.
Човек, който се чувства добре, не изпитва необходимост да вреди на другите и да ги наранява!
Ангел Грънчаров: Така е в много случаи, но пък при други хора страданието облагородява. Някои хора, страдайки, се озлобяват, но други хора под въздействие на страданието стават по-добри.
Не си мислете, че добрите хора не са страдали, и те са страдали, ох, как много са страдали! Затова всичко зависи от "матрьяла", от това с каква душа разполага човекът. По начало няма човек на тази земя, който да не е страдал, но това не значи, че всички заради страданието сме станали злодеи, нали така?
Затова аз смятам, че има два вида души: души, в които злото по начало е взело превес, и души, в които доброто начало е водещото. Най-благородният, най-добрият, най-духовният човек, когото познавам, е страдал изключително много, е страдал така, както не можете даже да си представите. И още страда, и въпреки това е добър, излъчва помиряващо благородство. Отбелязвам това за да се знае.
А иначе съм съгласен, че има ограничени, тъпи хора, които си отмъщават на другите защото страдат. Като правиш зло на другите, то се връща при теб, т.е. още повече ще страдаш; и така злото няма да има край. Затова казах, че злите хора винаги са тъпи. (Мъдрият Бог затова така е устроил нещата, душите на злите хора да са и тъпи: та да могат по-малко злини да причиняват на другите!) Рядкост е умен човек да е зъл, ако изобщо е възможно.
Злото върви ръка за ръка с умствената ограниченост. Не само Сократ мисли така: че като помагаме на тъпите да осмислят нещата ще им помогнем да се освободят и от примките на злото. Знанието (мисленето) наистина облагородява, прави човека добър.
Спирам дотук, за да не ви стана по-досаден - отколкото вече съм ви станал... Извинявайте, че с коментара си ви ядосах: пълно е с хора, които като им помогнеш да се замислят, почват да се ядосват - и да те мразят.
Цял живот като философ ми се е налагало да воювам с агресивни тъпанари, с простаци. Философията е това: непрестанна битка с простотията.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар