Galina Parvanova: Ужас! Моето нали много ходи на градина, но чистосърдечно си призна как с приятелчето му са правили план един ден как да избягат от градината (Бояна), от къде и как да минат, как да стигнат до нас (Манастирски ливади), и да позвънят у дома, понеже аз съм в къщи с малката и ще им отворя... В градината не им давали да играят, а у нас можело...
Живка Чертоянова: И в нашият град имаше такъв случай преди години. Дете на позната, което направо се беше прибрало вкъщи и за щастие е имало кой да му отвори.
Lyudmila Doychinova: Какво ми разказа веднъж един 30 годишен мъж: "Като ни изведоха на двора на пясъчника тръгнах да търся тати. Излязох на улицата, там - светофар, не смея да пресека. Видях една градинка с пясъчник и реших, ще си играя и ще чакам тати. Видях, че тати отива към градината и отидох при него, а той ме наби, с това започна моето възпитание. Повече не ме водиха на градина."
Радка Стоянова Макова: Да не дава Господ ужас, това би ме изкарало извън контрол и не знам как бих постъпила! Да пази Бог децата ни...
Violeta Dimitrova: Брат ми като малък (преди някъде 40 години) е бягал от градината, някаква жена го видяла точно преди да тръгне да пресича булеварда и го върнала обратно... не ми се мисли майка ми какво е преживяла тогава!
Silviya Georgieva: Горкото дете, просто е било привързано към майка си и сигурно съдейки по реакцията на персонала не му е било интересно в градината. И моят син много плачеше до седмата си годинка за мене...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар