НЕУВАЖЕНИЕТО КЪМ УЧИТЕЛИТЕ Е ИНДИКАЦИЯ ЗА ОСТЪР РАЗПАД В ОБРАЗОВАНИЕТО, Леонард Георгиев
... Българският учител загуби своето място като уважавана персона в обществото. Докато в някои източни култури учителят е със статут на баща, то тук с всяка изминала година учителят слиза по стълбицата на социалната верига, докато накрая е напълно отхвърлен и непотребен, превърнат във формален акт. От друга страна е възпитанието, което децата получават от родителите си. Родителите са тези, които трябва да подкрепят учителите и да показват уважението си към тях, давайки необходимия пример пред децата си. Така децата ще последват и ще приложат в училище абсолютно свободно възприетото, и ще възпитат в личностното си изграждане ценностите на вековната българска традиция. Ще бъдат изградени отново загубените, но не погубени устои. ...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
5 коментара:
Ти си абсолютно същия. Пишеш жалби и непрекъснато прекъсваш работещите. Хиляди жалби, доноси, заучени от едно време. Тази поговорка си я закачи на стената. Твоето е само говорене
Заради това, че не се запазиха добрите практики в образованието от времето на соца.
Другарко, първо не можете да ми говорите на "ти" щото сте никоя; второ, сте нискокултурна и невъзпитана, по тази причина ще се наложи да Ви модерирам тъпите изказвания.
Ето сега, другарко, отново се мъчите да изкривите реалността: аз съм този, който правеше много неща, насочени към промяна в образованието, а другарките от властта ми пречеха и казваха, че това, което правя, не можело да стане. Опраскаха ме, уволниха ме, мина време и сега министърът им заповядва да правят това, което правех аз. Нещо да кажете по този пункт?
Ха сега кажете и кои са "добрите практики" от времето на соца? Пердашенето на дуцата такава "добра практика" ли е според Вас?
Казах "добрите", на "всички" практики. Четете по-внимателно. Добрите практики бяха здравата дисциплина и силният учителски авторитет.
"Добрите" практики, другарко, се основаваха на СТРАХА и на НАСИЛИЕТО, иначе казано, на тъй "добрия" БОЙ. Трябва да мислите малко като се изказвате, щото се заплитате в противоречия като кокошка в кълчища... иначе казано, се излагате прекрасно!!!
Публикуване на коментар