Заслужаваме ли изобщо прошка?

Като пристигнах в родната си къща в Долна баня съсед ми съобщи злокобна новина: самотни (и възрастни) майка и син починали и ги намерили едва 20-тина дена след смъртта им, именно съседът, който ми съобщи за този кошмар, ги намерил в дома, в който живееха (домът не беше техен). Разбира се, едва ли са умрели едновременно, никой не знае колко дни майката (или синът) е живял(а) до трупа на майката (сина), а може би пък се е самоубил(а), примерно отровил(а) за да не живее без другия?!

А може би са умрели от глад или от студ, знае ли се защо и как е дошла тази "едновременна" смърт?! Това, че никой не се е поинтересувал къде ли са тия нещастни хора, това, че около 20 дена са минали без никой да разбере за станалото, също говори и показва нещо. Нещо доста страшно, свързано с отчуждеността ни един от друг.

Общо взето съвсем не ни пука какво става и как живее ближния до нас, нали така? И така, махалата ни е живяла близо 20-тина дена с непогребани разлагащи се трупове на човешки същества, намиращи се съвсем близо до нас...

Бог да прости починалите, а нас дали ще ни прости е съвсем съмнително - въпреки благостта на Бога ние заслужаваме ли изобщо прошка?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo