... Искам да кажа ясно и еднозначно – убедена съм, че децата задължително трябва да получават сексуално образование. Въпросът е чия отговорност е то, под каква форма трябва да бъде предавано и каква информация е подходяща за съответната възраст.
Сексуалното образование на децата трябва да бъде изцяло отговорност на техните родители или законни настойници. Чл. 47 (1) от Конституцията на Република България гласи: "Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата."
Сексуалното образование касае както отглеждането на децата, така и тяхното възпитание, защото неправилното му предаване, вреди както на физическото и емоционалното здраве на децата, така и на онези, с които те имат сексуални контакти. Родителите са тези, които трябва да преценят как да предадат нужната информация и те трябва да решат на каква възраст да говорят по темата в зависимост от техния мироглед и преценка за зрялостта на тяхното собствено дете.
Ако родителите нямат нужния капацитет, държавата може да ги подпомогне, както гласи Конституцията, като им предостави възможност да се обучат. Държавата може да даде подкрепа на родителите чрез НПО-та, психолози, лекари, педагози или други професионалисти, които да дадат нужните знания по темата, като родителите сами да избират дали и кои от тези услуги да използват при нужда.
Освен законовите права над сексуалното образование на децата, които Конституцията еднозначно дава на родителите, има още две причини, поради които тази отговорност трябва да бъде дадена единствено и само на родителите. Първата е общоизвестният факт, който посочих по-горе, че сексът не влияе само на физиката на човека, а и на неговата психика и емоции. Поради религиозния и нравствен плурализъм в едно демократично общество образователните институции нямат право да говорят авторитетно за това нефизическо измерение на сексуалността, без да накърнят нечии религиозни или нравствени вярвания. Някои родители вярват, че сексът трябва да бъде практикуван само в контекста на брачния завет, други считат, че трябва да бъде практикуван след определена възраст, трети – че трябва да е с "правилния човек“.
Въпреки очевидните доказателства, че сексът не е само физически акт, някои родители отхвърлят факта, че той влияе на психиката и емоциите и затова не виждат нищо вредно в това децата им да бъдат изложени на всевъзможни вредни влияния в тази област, всичко това продиктувано от разбиранията на либералното възпитание. Дори да не съм съгласна с разбиранията на някои от тези групи родители, считам за правилно от демократична гледна точка, а и не само, че всички тези групи родители трябва да имат свободата да изберат този вид сексуално образование за своите деца, който съвпада с техния индивидуален мироглед за сексуалността. Всичко друго е фашизъм.
Втората причина, поради която сексуалното образование трябва да бъде предавано от родителите на децата е, че това е област, която прави човек силно уязвими, както физически, така и душевно – че на тази тема трябва да се говори само с най-близки и доверени хора. Децата трябва да бъдат в среда, в която да се чувстват сигурни. Те трябва да са сред хора, които няма да ги накарат да се чувстват неловко, засрамени или че нещо не им е наред. Когато се говори на тази тема, децата трябва да се чувстват свободни да задават всякакви въпроси и да получават нужните отговори, които ще ги насочат в правилната посока за тях, както физически, така и емоционално. ... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Не.
Публикуване на коментар