На този ден преди две години почина моята скъпа майка. Две години минаха откакто тя тихо изгасна като свещичка. Но духовният огън, който тази велика жена запали в душите на всички, които имахме щастието да сме й близки, няма да загасне никога - защото той се предава от душа на душа, от човек на човек!
Интересно е това, че в тия две години, в които моята толкова мила майка я няма тук, около мен, в моментите, в който си помисля за нея, ме лъхва топлината на нейната сърдечност, на нейната доброта, на нейната духовна сила - и това ме крепи, това ми дава сили да устоявам на житейските изпитания. Чувствам нейното присъствие - сякаш тя е тук до мен, иначе бидейки в невидимия духовен свят, към който обаче ние, живите, би следвало да сме причастни непрекъснато. По тази причина съм дълбоко убеден, че душата на моята свидна майка е жива; ето тази вяра ме крепи да понасям празнотата на отсъствието й...
Днес ще опитам да пробия кордона на народната милиция: ще опитам да убедя милиционерите че като напусна Пловдив и отида с колата си на гробищата в Долна баня не съм опасен за никого, че никаква зараза няма да пренеса там, щото мъртвите поне не се боят от корона-вируси. Ще видим как ще протече този мой опит да си изпълня синовния дълг. С мен ще пътува само моята съпруга. Да видим дали ще ни пуснат.
Но дали Бог ще ни прости на нас, уж живите, че сме така малодушни и страхливи?!
Майко, почивай в мир! Не се плаши за мен, аз докато дишам ще си бъда все същия - какъвто си ме възпитала. Не мога да търпя и да мълча безропотно когато се сблъсквам с глупости и несправедливости...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар