Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 9 март 2020 г.

Изследване по важния въпрос: Възможно ли е мъж и жена да са само приятели?


Познавам двама сравнително млади човека, мъж и жена, които от известно време имат доста близки отношения, за които твърдят, че са изцяло приятелски, т.е. чисто платонични. Този казус силно ме заинтересува и по тази причина реших да запитам тях двамата как мислят по един важен въпрос, който задавам и на вас, ще се радвам повече хора да ми отговорят; за целта го публикувам и в интернет, т.е. в блога си и във фейсбук; ето сега и самия въпрос във формата, която го зададох на въпросните двама човека (както ще забележите, въпроса го формулирах като отправен към този същия мъж, а после реших да го изпратя и на жената, с която той дружи, изхождайки от съзнанието, че не искам намесата ми в техните отношения да бъде разбрана прекалено превратно или, опази Боже, като злонамерена):

Здравей,

Искам да ти задам един въпрос, чувствам се длъжен да го направя дори с риск да ме намразите с ... завинаги (и на нея ще задам същия въпрос): възможно ли е мъж и жена да бъдат само приятели и ако да, колко трайна според теб ще бъде такава чисто платонична връзка между един мъж и една жена?

Питам защото ми е интересно твоето мнение и то не теоретично, а като изхождаш от своя опит в общуването с ... . Под "само приятели" разбирам мъж и жена да имат отношения, в които любовно-сексуалният момент изобщо не съществува, няма никакво значение.

Ще се радвам да ми отговориш без да се ядосваш, изобщо не ща да ти се меся в отношенията с ..., питам понеже като психолог ме вълнува отговора ти на този много интересен (за науката) въпрос...

Ще изпратя написаното и на ..., нейният отговор ме интересува не по-малко от твоя.

Хубав ден ти желая и успешна работна седмеца!

(Постскриптум: ще се радвам ако отговора ти не съдържа никакви псувни по мой адрес!)

И още нещо: смятам в предаването "Изкуството да се живее" да поставя и на зрителите този същия въпрос (Възможна ли е чисто платонична, т.е. само духовна връзка между мъж и жена?), та ще използвам за предаването вашите с ... отговори, запазвайки пълна дискретност, изобщо няма да издам, че това са именно ваши отговори.

Дотук е съобщението (писмото), което изпратих на този мъж и на тази жена. И така, въпросът ми и към вас е следният:

Възможно ли е мъж и жена да бъдат само приятели и ако да, колко трайна ще бъде такава чисто платонична връзка между един мъж и една жена?

Предварително благодаря на всички ония, които ще възприемат въпроса ми сериозно и ще ми отговорят възможно най-смислено!




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

20 коментара:

Анонимен каза...

Както има мъжко приятелство и женско приятелство, защо да не може да има и приятелство между мъж и жена?

Nedelin Boyadjiev

Ангел Грънчаров каза...

Смяташ, че е възможно приятелство между жени?! Сигурен ли си в това?! (Може да наподобява приятелството, но да не е такова!) А между жена и мъж дали е възможно (предвид неизбежния сексуален момент)?!

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров, сексуалният момент/елемент/детайл изобщо не е задължителна част от пъзела на отношенията между две личности.

А ти защо мислиш, че истинско приятелство може да има само между мъже?

Nedelin Boyadjiev

Ангел Грънчаров каза...

Nedelin Boyadjiev Не аз, а Платон мисли така... причината е, че женските души не могат да се издигнат до нивото на духа (тъй като са обременени и робуват на телесното, но страстите и желанията на тялото)...

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров, ама в античността и между мъжете е имало сексуален елемент. Платон е в ролята на античния Фройд.

Nedelin Boyadjiev

Ангел Грънчаров каза...

Nedelin Boyadjiev Според Платон ако при двама мъже-приятели се породи сексуално желание, то това означава, че поне единият от тях е деградирал до нивото на жена, т.е. той вече не е мъж... изневерил е на мъжкия дух, който знае една страст: към истината!

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров, интересно, това не го знаех...

Nedelin Boyadjiev

Ангел Грънчаров каза...

Нормално е, всезнайковци не можем да бъдем, пък и да можеше, не е добре... :-)

Анонимен каза...

Това не е възможно.Може да контролираш действията,но мислите си никога.....

Стефан Борисов Пашев

Анонимен каза...

Да. Възможно е.

Анонимен каза...

Да,възможно е...на мен ми се е случвало...ако и двамата,разбира се, са на малко по високо ниво на осъзнатост да кажем.

El Takvorian

Анонимен каза...

Следвайки подобна логика дали приятелството съществува? Има ли напълно безкористни отношения, защото не само сексуалния елемент е пречка за приятелство, а и всякаква друга изгода...

Елена Игнатова

Анонимен каза...

Възможно е единствено, ако единият (примерно - мъжът) има някакви отклонения - асексуалност, хомосексуализъм, импотентност и пр. Или фригидност, при жената.

Peter Dyakov

Ангел Грънчаров каза...

Имам чувството, че сте напълно прав. Радвам се, че сте достигнал до заключения, които са родствени с моите наблюдения върху този проблем.

Анонимен каза...

Да оставим настрана сексуалните дисфункции... Другият вариант е да са приятели, защото не харесват физически човек от другия пол.

Nedelin Boyadjiev

Анонимен каза...

Както и вариантът връзката да е "изконсумирана" като любовна достатъчно дълго време и след това напук на тривиалния израз си остават Приятели.Чувала съм от първо лице за разпаднали се връзки, след които партньорите, надмогнали разочарования, неразбирателства и раздяла гледат на себе си като на брат и сестра, готови да си помагат и споделят без никакви любовни и сексуални трепети...
Имаше още един нюанс във въпроса:
"колко трайна ще бъде такава чисто платонична връзка между един мъж и една жена?" А колко трайно е приятелството между мъже? Колко продължава приятелството въобще?
Човешкият живот е изпъстрен с взаимоотношения, трябва ли всичко да категоризираме и обличаме в думи, да разграничаваме, да анализираме, да слагаме в рамки...
Ако приятелството е безкористна грижа за другия и желае благоденствието на този друг, то в същността си е любов, независимо от пола...

Елена Игнатова

Анонимен каза...

В този вариант любовта и съпътстващите я чувства вече са преминали, но не не могат да бъдат докрай изживени и повече или по-малко все ще оказват някакво влияние във връзката. По мое мнение, отношенията между родни братя и сестри рядко са напълно "братски", в значението "филИя" на думата "любов" и нотка на съперничество или ревност винаги съществува. Може и да е парадоксално, но много често колкото по-различни по характер са двамата партньори (в случая мъж и жена), толкова връзката между тях е по-силна.

Peter Dyakov

Анонимен каза...

В тая връзка можем да попитаме и коя любов е Любов?

Елена Игнатова

Ангел Грънчаров каза...

Елена Игнатова За Платон и приятелството (между мъже) е вид любов, само дето в нея няма нищо еротично-сексуално, а има само чисто духовни изживявания. За него една любов е "по-истинска" и "по-висша" доколкото не робува на плътско-сексуалното, в този смисъл "платоничната" любов между мъже (философи) е най-висшата, оттук иде широко известното положение, че приятелството стои по-високо от любовта. Аз съм правил много интересни и разгорещени дискусии меж ду млади хора, мои ученици, по темата "Кое стои по-високо, кое цените повече: приятелството или любовта?" А въпросът за това що е любов е доста труден и заплетен, да не забравме, че християнството твърди, че Бог е любов, т.е. изворът на най-висшата и чиста (абсолютната) духовност е любов, от което следва, че любовта е нещо духовно, т.е. любов има когато има дълбоки чувства и дори дълбоки мисли между две души. Не знам, любов може да каже само оня, който е прижявавал това най-висше състояние на духа, а ние дали сме преживявали е трудно да се каже, щото да обичаш един човек - това дали е любов? Половата любов, която включва и сексуалната близост, в днешното наше тъй бездуховно време дали изобщо е разпространена, дали се среща? Затова в моите часове съм питал младите хора, учениците си ето как: "Има ли в днешно време любов - или има само секс? Дали любовта не е някаква древна фантазия и химера, а всъщност най-истинското да е тъкмо сексът?" и са ставали страхотни дискусии, в които аз лично изобщо не съм се месил. Обикновено тия младежи, които казват, че вярват в любовта и че я търсят, са били осмивани във въпросните дискусии, някои от тях са се притеснявали да признаят, че търсят истинската любов, щото връстниците им са ги смятали за някакви си там съвсем несъвременни смотаняци. Такива бяха моите часове, поставях въпроси, които наистина вълнуват младите хора, по тази причина тъй бдителните "образователни" началства ме определиха като "пълен некадърник" и ме опраскаха, изритаха ме от "образователната" система завинаги... да видим де, щото аз не съм престанал и миг да се боря за промяна в този мухъл, в това блато, дето се нарича "училище".

Анонимен каза...

Възможно е - ДА! Аз имам в живота си такъв приятел и като се замисля от дистанцията на времето - вече повече от 25 години. Нито аз съм фригидна ,нито той е импотентен. Запознахме се случайно, впечатляваме се от еднакви неща, разбираме се с половин дума, пътищата ни се разделиха, но пак сме приятели и можем да си кажем всичко. Той е атлетичен, грамотен, изглежда добре и въпреки всичко не съм го пожелала никога в "онзи" смисъл. Нямам обяснение за това. Сега е далеч, понякога получавам писъмца, които ще си позволя да споделя/надявам се той никога да не ми се разсърди за това/.


Душко, още една година митлосваам .........все така сам ,,,,,,и по-щастлив от всякога.......разбрах че лъскавите ресторанти не са така лъскави както на снимките , разбрах че алчността води по неведоми пътища , разбрах че мамка му нищо не съм разбрал .................В Бъдни вечер , искам да ти пожелая до следващата Бъдни вечер 2019 да намериш целта на животът си , която да осмисли и вдъхнови твореца в теб .




Душко, аз съм на Левел в живота ми в който яко НЕ МИ ДРЕМЕ за нищо ...…
ама някак си - тенк ю за поздравлението
някак си ми се ще по - на често да си хортувам стеб …... ама теб те нема
знам че ти си по летото родена ама, то пък има ли причина да речеш Честит рожден ден
по някога искам да съм там ………...с теб на прашната улица, и дори и да не си говорим, пак говорим …….. в релакса
с половин геврек
деба ………. как лети времето
знаеш ли колко пъти си хортувам с теб мислено, на половин бутилка вино седнал някъде си
сред шибания свят
понякога дори слагам по още една чаша до моята …… 2 пръст пълна за теб
радвам се за тоя Евро съюз поне, че мога си млатя из пътищата където ми дойде
и както ми дойде ..........

/от един приятел/




"Преди няколко дни , ходих много на горе....На север.........почти до океана...усетих полъха на студен вятър...така разбрах. че ледникът е някъде там и ми праща поздрав....Спокойствието сякаш в бяла рокля . дари сърцето ми под шепота на океана с неостаряваща мелодичност.
Сред самотата на един чужд свят, заслушан сред зова на лекият ветрец, яхнал алеята на среднощният бряг се усещах мъгляв сред чудния дар на живота ... Благодарих някъде из ума си, че събрах смелостта да предприема тази стъпка в животът си....Тихо , тихо, тихо, тихо, затворил очи гледах отиващият си небосвод, дорде душата ми мълчеше сред пожара на малките звездици, обсипали сякаш разпиляни от детска ръка, самотата на безбрежното.
Виждах миналото с монотонният скрибуц на черно бяла лента.
Луната бе толкова блажена и мечтателно голяма, почти я видях как отрони сълзи сред самотата на безкрайната тишина, а аз с блуждаещ взор си пожелах да порасна като цвят сред лазура на севера
Чувствах се безцветен и горчив. болезнената наслада на студената тишина, дорде градът зад гърбът ми се весели
Изминалото време остави ярки и незабравими спомени... спомних си как мечтаехме да пътуваме двамата с теб!
Там, сред прашния ужас на тежкият просташки грим, който покриваше лицемерието на обграждащата ни паплач....... "

/от един приятел/