Под публикацията със заглавие Какво празнувате на 3-ти март? дежурният по блог путински пропагандист написа нещо, с което мигновено попадна в "двойна сатурнова дупка", т.е. има добрината да демонстрира дебилизъм от най-изтънчен путниско-боковски вид и род; ето, порадуйтеся на тоз тъй префинен путинско-боковский дебилизъм:
Bacho Кольо каза: На Трети март 2020 година имаме двоен празник:
1. Днес е националният празник на свободна България.
2. Днес получихме договора, подписан от Газпром, с който цената на газа за България пада с 40.30%.
Горко на домораслите русофоби, днес са в двойна сатурнова дупка.
Ангел Грънчаров каза: Таваришч Колю, свободна България нема нищо общо с "празника" на робо-рубло-русо-филите; щото 3-ти март е празник на именно на робо-рубло-русо-филите. И на дебилите с путинска и боковска закваска.
Разсъди малко какво сам каза току-що: Путин тъкмо на 3-ти март благоволи да съобщи на родните ни идиоти, че им бил намалил цената на природния газ - и се надява, че те ще изпаднат по тоз повод в неописуемо дебилско-телешко щастие и радост!
А нормалният човек, като чуе таз "радостна вест", мигновено поставя логичния въпрос: дарагие дебилизированные путинци, бихте ли ни отговорили защо тъкмо на нас десетки години ни продавахте газта по специално завишени цени - най-високите в Европа?!
Сфащаш ли сега, умний ми таваришч Колю в какъв великолепен капан се озова като ни съобщи "тъй радостната новина"? Ефектът от нея, драги ми немислещ боковецо, е тъкмо бумерангов, нали така?!
И кой, таваришч Колю, попадна в тъй неприятната "двойна сатурнова дупка"?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар