Трябва или не трябва да се бори за свободата си истинския свободният човек?

На страницата си във Фейсбук написах нещо, на което една дама възрази; по повод на което може да се поспори по важния въпрос, поставен в тази връзка в заглавието:

Свободата е да правиш това, което си длъжен. А човекът като разумно и нравствено същество е длъжен да бъде верен на истината. Да си верен на истината (правдата) значи да постъпваш справедливо, т.е. да се бориш за тържеството на правото, на доброто. Длъжни сме в постъпките си да слушаме това, което ни казва съвестта, Божият глас в душите ни. Срамота е да бъдем нагаждачи и използвачи с оглед печелене на облаги. Срамота е да сме малодушни. Срамота е да мълчим пред злодеянията и злоупотребите на самозабравили се властници. Срамота е да сме лиши граждани, т.е. граждани, обзети от безразличие към собствената си участ. Защото нация без мнозинство от смели и свободни граждани не може да съществува като демокрация, а неизбежно се превръща в тирания, състояща се от властващи нагли тарикати и от презрени малодушни роби.

Да, свободата е да живееш достойно. В резюме така може да се изрази същността, т.е. истината на свободата. Иначе казано истински свободният няма за какво да се срамува...

Елена Игнатова: Истински свободният няма за какво да се бори... 💕

Ангел Грънчаров: Който няма за какво да се бори хал-хабер си няма що е това свобода. За свободата си сми длъжни да се борим всеки ден! "Живот и свобода постига само този, който всеки ден ги завоюва във борба!" (Гьоте)

Елена Игнатова: Който иска животът му да е борба, се бори и го прави борба. Предпочитам да съм благодарна всеки ден
за живота, въздуха, слънцето над мен...

Ангел Грънчаров: Елена Игнатова За природните блага и за живота си следва да сме благодарни на Бог, който ни ги дава. Но ние не живеем на Луната, а в общество, в което всеки ден можеш да загубиш свободата си ако не се бориш за нея. Не съзнаващият това живее с илюзията, че е свободен - просто защото не разбира, че свободата му е отишла по дяволите.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo