Какъв урок ни преподаде Бог?

Ще разкажа една съвсем реална история, взета от самия живот, която обаче има голям смисъл според мен.

Преди три дни мой приятел (с когото често работим заедно тук-там с оглед да изкараме някакви пари: аз съм много затруднен предвид изгонването ни с жена ми, също учителка като мен, от образователната система) ми звънна и ми предложи да идем да свършим една доста съблазнителна работа - за два-три часа можех да изкарам добри пари. Да, обаче беше празник, в който не се работи, след размисъл аз му отказах; той обаче каза, че сам ще свърши работата, на мен предложи да дойда с него просто да му правя компания докато работи и да съм на чист въздух и на слънце, денят беше слънчев и чудесен. Отидохме, аз стоях покрай него, денят наистина беше великолепен, знаете, ние сме зажаднели за слънце и на въздух предвид домашния арест, на който е подложен целия народ. По едно време аз реших да се прибера, приятелят ми ме закара с колата (понеже трябваше да купи бензин за машината си), а той се върна да си довърши работата.

Да, но мина около час и той ми звънна и ми каза, че колата му се е развалила, не иска да запали двигателят, помоли ме да дойда дотам с моята кола за да го бутна да запали. Няма как, отидох. Интересно е, че колата му е хубава, никога не е имала такъв проблем, но ето, сега съвсем не искаше да пали. Е, наложи се да го побутам, колата трудно запали, но в крайна сметка запали и тръгна. Но се оказа, че понеже съм с болно сърце, от усилието при бутането в един момент усетих, че нямам въздух, сърцето ми се разхлопа бясно, олюлях се, имах чувството, че ще падна; едва се довлякох до моята кола с последни сили, седнах, дълго време се опитвах да дишам дълбоко за да нормализирам работата на сърцето си. С две думи казано, едва не умрях. Но, слава Богу, съвзех се и се прибрах в къщи.

И там се запитах: добре де, как стана така, че моторът на колата на приятеля ми изведнъж отказа да запали? Случайно ли е това или изобщо не е случайно, предвид денят, в който не бива да се работи, в който е грехота да се работи. Звъннах и казах на приятеля си и го запитах как мисли, дали Господ днес не му е дал един урок та друг път да не работи в празничен ден; той най-напред се засмя, а пък после се замисли. Ето, и аз, дето съм по-зрял, не го възпрях, и на мен ми беше даден урок с кризата със сърцето. В резултат обаче на станалото ние двамата единодушно решихме да не идем да работим на великденските празници, за които имахме големи планове да работим в една градина; въздържахме се от работа.

Та такава е историята и поуката от нея. Разказах ви я за всеки случай. Днес пак е празничен ден, аз преди малко се опитах да захвана една работа, но като се сетих за тази история, се отказах. От утре вече ще работя. И неделния (съботния?) ден трябва да се почита, а ние редовно работим и тогава... пък се чудим после защо сме бедни и защо все страдаме?!

Толкова. Приятна вечер ви желая! Бъдете здрави! Нека вирусът все така да ви подминава!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo