Милен Цветков беше демократ и по свой си начин, подобно на мнозина от нас, се бореше за тържеството на правдата и демокрацията у нас. Затова неговата смърт е знак и предупреждение за това в какво положение се намираме всички ние от нашата демократична общност: на всеки един от нас може да се случи това, което се случи на него. По тази причина не е ли нужно да се запитаме: а какви изводи сми длъжни да си извлечем от неговата трагедия, от неговия тъй нелеп, но въпреки това многозначителен край на живота? Дали смъртта на Милен Цветков не е неговото последно и върховно по смисъла си "телевизионно предаване", с което той фактически ни казва нещо много важно, казва ни нещо, което ние на всяка цена следва да разберем?
Той ни изнесе, жертвайки най-ценното, което имаше, именно живота си, и то без да иска, един много ценен урок. Той стана жертва на едно страшно и печално статукво на беззаконието, което ние въпреки всичко търпим, с което ние сме много слаби да се борим, а така не бива! Самият Бог може би избра тъкмо него да ни накара да се замислим сериозно и благодарение на станалото да разберем нещо изключително важно, без което занапред не можем да живеем, да разберем нещо наистина съдбовно важно. Кое е то, можем ли да го осъзнаем - та да потръгне в друга посока тъй плачевното ни развитие след 2001-ва година?
Говоря за фатално нужната ни потребност от един жестоко откровен, пределно, т.е. истински свободен демократичен дебат, дебат, в който да участваме всички ние, дето се съзнаваме като демократи, т.е. като правдолюбиви и свободолюбиви български граждани. Призовавам незабавно да започнем такъв един сериозен и душеспасителен (спасителен също така и за страната и нацията ни най-вече!) демократичен дебат, към който смъртта на Милен Цветков ни зове.
Той беше известна личност и ето, покрай смъртта му точно на този ден, на този велик празник ние сме потресени така, че сме в състояние да мислим значително по-отговорно. Дали това събитие, неговата смърт, не е нещото, благодарение на което е даден шанс на нашата демократична общност най-сетне да възкръсне? Дали не ни се даваде шанс да се отърсим от грешките и от заблудите си, да се освободим от неверните си представи - за да поемем по нов път, който ще ни изведе до тъй желаната и от Милен Цветков, и от всички нас заветна цел: България най-после да стане една нормална, свободна от гибелната власт на мафията демократична и просперираща страна, в която страшни идиотщини като смъртта на Милен Цветков просто никога повече не могат да се случват?!
Това исках да ви кажа, дано повече хора се замислят над него, дано повече хора просто го изчетат, защо ние сме така суетни и глупави, че изобщо не уважаваме дори и мислите на другия човек.
В тази връзка, в завършек, се сещам нещо, което искам да кажа, ще разкажа един спомен за Милен Цветков.
Веднъж бях поканен в неговото предаване, минало е доста време и сега даже не си спомням каква беше темата (ако се разровя в блога си ще намеря тия подробности, но сега те не са важни, за друго ми е думата). Спомням си, че другите участници в това предаване бяха покойният сега проф. Божидар Димитров, едно плямпало от АТАКА Антон Сираков, една друга блогърка като мен, която ползва псевдонима "Козата Ани" и аз. Трябваше да спорим за... все още не мога да си спомня за какво, но ми се върти в акъла. По време на предаването стана така, че най-вече заради плямпалото от АТАКА почти никой друг не можеше да вземе думата, дори и многоопитният Божидар Димитров се видя в чудо как да каже нещо, и него този въпросният го прекъсваше най-грубо. Понеже моя милост е възпитан човек, се оказа така, че в един момент от предаването се разбра, че напразно ми е било идването до София: на два-три пъти се обадих, но още на първото изречение въпросното плямпало най-нагло ме прекъсваше и ми отнемаше думата, а в нашенските "дебати", пък било то и телевизионни, знаете как е: най-устатите и най-нахалните, най-гръмогласните те предимно говорят, а възпитан човек в такива дебати дори не може да вземе думата, вземе ли я, мигновено я губи, мигновено някой нахалник му я грабва; аз примерно не мога да говоря едновременно с друг човек и пр. И от онова предаване съм запазил ето какъв спомен: Милен Цветков на два пъти се наложи да прекъсне плямпалото Сираков и да ми даде думата на мен, аз тогава бях поканен щото в блога си бях развил някаква по-оригинална идея по обсъждания проблем и водещият искаше да се чуе моя глас, той на два пъти дори повтори "Да чуем какво ще ни каже господин философът!"; но даже и тогава въпросното плямпало пак ме прекъсваше и се оказа, че аз в крайна сметка я успях да се вредя да кажа два-три изречения, я не успях! В един момент времето на предаването изтече, водещият го закри и след това ме погледна и каза: извинявайте много, но май ще се наложи пак да Ви поканим, много жалко, че не можахте да си развиете мисълта! Представяте ли си, той се почувства неудобно заради въпросното нахално плямпало от АТАКА, което не ми даде думата, и дори ми се извини, докато всъщност вината си беше изцяло моя, аз можех (не че не го мога!) да затворя устата на плямпалото, можех да проявя нахалство, да загърбя културата и възпитанието си, но не събрах нужния кураж, не ми се искаше и да проявявам грубост; по чисто морални причини се провалих тогава. Но добре помня, че Милен Цветков почувства цялата тази работа и даже ми се извини, нищо че той лично беше направил всичко да ми помогне да се изкажа! Затова и писах, че той въпреки всичко, въпреки известността си беше и личност, и човек, което е най-главното! (Бил съм канен и в други предавания, примерно при Венета Райкова и при Камелия, там съвършено друго беше поведението на водещите, но за това да не говоря сега!)
Толкова. Дали разказаното се свързва с призива ми по-горе? Вероятно да. Но ще се въздържа да обяснявам каква е тази връзка, нека всеки сам да се опита да я осъзнае и открие. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави - и живи! Оказа се, че в нашите родни условия това, че сме живи, в светлината на станалото с Милен Цветков, е единствено по Божията милост! (Нали видяхте тия шестимата пешеходци, които най-културно си минаваха по пешеходната пътека, тях Бог ги предпази от кошмарния край: за една-две секунди и те щяха да бъдат смазани!)
ДОБАВКА: Намерих текст по въпросното предаване, който обяснява всичко: Писмено изложение на моята позиция, която не успях да развия и защитя в предаването "Часът на Милен Цветков".
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
Парадоксът е, че Цветков беше част от елита, от който всъщност се възмущаваше.
Публикуване на коментар