Краят на една съвсем съзнателна, но за сметка на това напълно безнадеждна авантюра

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" в Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

ПОСЛЕДНОТО МИ ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ИНСТИТУЦИИТЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, безработен учител по философия и гражданско образование, остракиран от образователната система

Уважаеми господин Президент на Републиката,

Уважаеми господин Министър-Председател,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаеми господин омбудсман,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаема госпожо Директор,

Документът, наречен ПРЕДВЕЛИКДЕНСКО ОТВОРЕНО ПИСМО, НАСТОЯВАЩО ЗА ДОБРОВОЛНО ПОКАЯНИЕ НА СЪГРЕШИЛИТЕ ВЛАСТНИЦИ, изпратен Ви от името на групата на небезразличните граждани, беше написан от мен - след като събрах мненията и становищата на най-активните членове на нашата общност, се опитах да синтезирам най-главното и най-същественото, което ги вълнуваше. Стана така, че след изпращането на това писмо и най-вече след намесата на г-н омбудсмана на Пловдив в групата на небезразличните граждани се появиха такива големи противоречия и разгорещени спорове, които поставиха на изпитание дори нейното съществуване и функциониране. В тази критична ситуация се чувствам длъжен да заявя следното:

1.) Моят проект, наречен Проект на непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в училищните общности (и след това, след разрастването му, и в пловдивското, и в българското образование), усилията и борбите около осъществяването на който породиха групата на небезразличните граждани, всъщност представлява един сериозен социално-психологически (и богат най-вече с нравствения си смисъл!) експеримент, от който могат да се извлекат изключително ценни идеи или поуки;

2.) На това основание и най-вече поради бясната съпротива на консервативните, служещи на пагубното статукво в образованието сили бях длъжен да започна серия от граждански протести за свобода в образованието и против политически мотивираните репресии на творчески и новаторски настроените учители, с които се опитах да предизвикам реакцията на гражданите – защото добре разбирам, че без сериозна гражданска подкрепа всякакви новаторски и авангардни идеи за промяна в образованието са неумолимо обречени на неуспех; въпреки известни благоприятни отзиви от страна на граждани общо взето обществото се отнесе със студенина, с неразбиране и с безразличие към всичко онова, което предложих и направих;

3.) Напрежението от непрекъснатите борби в последните 7-8 години (в които бях принуден освен всичко друго да водя серия от съдебни процеси за да си защитя своите професионални и граждански права!) ме доведоха в крайна сметка до такова изтощение, че е цяло чудо, че въпреки всичко оцелях, все още съм жив; здравословното ми състояние напоследък обаче е така критично тежко, че в този момент съм принуден да преоценя поведението си - защото противното означава да рухна, да си загубя и живота;

4.) По-голямата част от групата на небезразличните граждани, повечето от които са мои добросърдечно настроени приятели, ме съветват в името на физическото ми оцеляване да се оттегля от борбите – защото за тях платих изключително висока цена, не само загубих статуса си на учител, но загубих и здравето си;

5.) В тази критично тежка обстановка съм принуден да обявя, че като взех предвид горните обстоятелства, съм длъжен да заявя, че от днес, 27 април 2020 г., преставам да правя каквото и да било действие или усилие, което да е насочено в тази същата посока, а именно борба за същностна и коренна промяна в българското образование; оттеглям се от своята активна роля на нещо като "двигател на инициативността" в групата на небезразличните граждани (не бих се осмелил да употребя думите "водач" или "лидер"!), т.е. повече няма нито да инициирам каквото и да било, нито да участвам в каквито и да било прояви; оттеглям се окончателно от битките за истинска промяна и за реална демократизация в образованието; както се изразява народът занапред "ще си гледам само живота и здравето", минавам в позицията на наблюдател; дори дали ще пиша в блога си за проблемите на образованието зависи от това дали ще имам сили за това (ето това последно мое публично обръщение го пиша един вид с последните си сили!); нека други хора или личности да се захванат с това, което аз правих в последните години; аз направих нужното, дадох пример, че не сме длъжни непременно да бъдем безразлични мижитурки, а можем да бъдем и достойни личности, и добри граждани; ще се радвам много ако други хора последват на дело примера ми;

6.) Тук има и едно допълнително обстоятелство, имащо съвсем личен характер: понеже съпругата ми (учителка!) също като мен в последните години е безработна в последните няколко изключително тежки месеци ние оцеляваме като едва-едва се препитаваме и си плащаме сметките с моята нищожна заплата на пазач; за да изкарвам допълнително някакви средства за съществуване се видях принуден да работя каквато и да била обща работа, понякога с мен идва да работи и съпругата ми; ето вчера примерно с един приятел ние се захванахме да косим тревата около един хипермаркет в Ж.К. Тракия; тревата беше толкова избуяла, че на нас ни се наложи да я слагаме в огромен брой чували; на мен се падна работата да нося всичките тия препълнени с тежка свежа трева чували до мястото за отпадъци, намиращо се зад хипермаркета; по едно време заваля и дъжд и се наложи още повече да побързаме с пренасянето на чувалите в дъжда; от мъкненето на тежките чували се изморих така, че по едно време усетих, че болното ми сърце започна бясно да препуска; с последни сили пренесох последните огромни чували (към 40 броя!) и някак се довлякох пеша до вкъщи (съпругата ме подкрепяше, а аз едва влачех краката си!); тази сутрин изобщо не съм добре и малко след ставането от леглото се принудих да легна на дивана, надявайки се сърцето ми в един момент да влезе в ритъм, да се успокои; пиша това писмо с последни сили от лаптопа на дивана; нищо чудно да се окаже, че това наистина да е последното ми писмо;

Това исках да Ви кажа. Прощавайте, че ми се наложи да Ви занимавам със съвсем незначителни лични неща, но се надявам поне отчасти да ме разберете - защото въпреки всичко все пак всички ние сме човеци (и трябва да си останем такива!)...

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаеми господин омбудсман,

Уважаема госпожо омбудсман,

Моля ако стане нещо невъзвратимо с мен да помогнете на съпругата ми да си намери работа като учителка, понеже зная добре колко много тя си обича работата или занаята, да го наречем така. Искам да Ви кажа, че ако и на нея й се наложи да оцелява и да се препитава (вече без мен) с неквалифицирана обща работа, това нея ще я убие още по-бързо – отколкото успя да убие мен. Моля Ви да проявите известна хуманност към нея, все пак е крайно несправедливо и нея да наказвате заради мен – както де факто се получи! Все пак ако аз във Вашите очи съм си заслужил съдбата щото съм се изявил като съзнателен враг на системата и особено като враг на самодоволната властваща образователна бюрокрация (за което тя, злоупотребявайки властта си, успя да ми отмъсти жестоко, направо безпощадно!), то горката ми съпруга никога не е мислила и работила извън догмите и каноните на системата, тъй че и нея да наказвате с репресивна принудителна безработица и остракиране от системата, повтарям, е не само крайно несправедливо, но направо е и безчовечно!

Уважаеми господин Президент на Републиката,

Уважаеми господин Министър-Председател,

Виждате ли до какъв край стигат у Нашенско (пардон: в тъй китната и приказна иначе страна МУТРОЛАНДИЯ!) тия сред нас, които като мен са проявили дързостта да бъдат личности и граждани, разбиращи що е свобода – и държащи да живеят не само свободно, но и достойно?! Някои от тях (като горкия Милен Цветков) системата на арогантното беззаконие и на триумфиращата безчовечност ги размаза и уби по-бързо, други, като мен, ги убива значително по-бавно, но за сметка на това още по-жестоко – направо садистично жестоко. Изпращам Ви това писмо просто за сведение.

Многоуважаема госпожо Директор на ПГЕЕ „ТЕТ Ленин”,

И Вам изпращам това свое последно писмо пак само за сведение. Вярвам, че то би следвало да Ви е поне малко интересно като апотеоз и завършек на нашите епични борби. Вие победихте безвъзвратно и окончателно! Поздравявам Ви за твърдостта и за беззаветната преданост на системата! Вие сте нейното олицетворение и нейният триумф! Все пак държа да Ви кажа, че ако станете малко по-диалогична и с тия, които не мислят като Вас (и не Ви се подмазват!), няма да загубите, напротив, ще спечелите. Приятно вечно директорстване Ви желая!

Уважаеми господин Президент на Републиката,

Уважаеми господин Министър-Председател,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаеми господин омбудсман,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаема госпожо Директор,

В завършек ще си позволя да кажа и това: хубаво е да наградите някак, включително и с парична награда, ония Ваши служители, които в последните години бяха заети с това да хвърлят безброя мои писма (и безброя писма на групата на небезразличните граждани впоследствие!) в кошчетата за боклук; за тази тежка работа те заслужават подобаваща награда! Нека да бъдем справедливи към тях – представяте ли си от какви душевни мъки са Ви спасили като са Ви помогнали по тази начин да не си губите времето да ги четете – и, опази Боже, да мислите върху тях?!

27 април 2020 г., Пловдив

С НАЙ-ДОБРО ЧУВСТВО: (подпис, Ангел Грънчаров)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo