Вчера с един човек проведохме дискусия по политически въпроси, която, както обикновено става у нас, се сведе до оценка на ролята на Иван Костов в тъй епичния български преход към демокрация; опонентът ми се задоволи с преповтарянето на изтърканите ченгесарски тези (благодарение на повтарянето на които родните медийни мерзавци, прислугвайки на комунисто-ченгесарската мафия, заработиха доста хубави парички от плюене на премиера-реформатор на България!), аз пък не влязох в сериозен спор, щото тия масово разпространени у нас ченгесарски глупости са ми втръснали. Да, но този човек снощи ме покани да се срещнем "на живо" и да продължим разговора (ние с него живеем в една махала в Пловдив, в Ж.К. Тракия). Срещнахме се (той по телефона даже ми обеща, че ако се наложи, щели сме били дори и да се... сбием, но да решим спора; на шега, разбира се, каза това!). Е, срещнахме се, но стана така, че поговорихме за други неща, спорът ни остана нерешен.
В тази връзка сега, сутринта, решавам да помогна на въпросния човек, който страда от големи заблуди и от неинформираност относно случилото се по време на прехода и ролята на Костов в него; по тази причина реших да публикувам на удобно за четене място откъс от моята книга със заглавие СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (и подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България"), където именно описвам периода на управлението на премиера-реформатор Костов и анализирам станалото след него. Нека заблуденият ми съкварталец да го прочете, пък тогава пак ще поговорим, надявам се, това ще му помогне да се освободи от заблудите си; същото може да пожелая и на всички други наши сънародници, които страдат от същите заблуди, които им бяха натрапени от медийните мерзавци, т.е. от слугите на ченгесаро-комунистическата мафия - благодарение на това, че мафията у нас владее след 2001 г. не само политическата власт, но и медиите.
Приятно четене желая на всички ония, на които истината не е безразлична - и които искат да освободят съзнанието си от заблудите!
Ето и въпросния текст: Защо най-трудната реформа е "вътрешната", тази в душите?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
8 коментара:
Само дето не са глупости, а чиста истина. Отворете очите си за истината!
Кои глупости на медийните мерзавци и на ченгетата, които им плащат, са истина ма, другарко, бихте ли ни обяснила?! :-)
Това, че наричате някого "мерзавец", не го прави мерзавец. То говори много повече за вас, отколкото за него.
Другарко, аз съм справедлив човек и наричам мерзавец само оня, който (като Вас самата!) наистина си е мерзавец; просто за да не го обидя, му признавам мерзавщината. Та така. Нещо друго не можа ли да измъдри бедното Ви съзнанийце? Напънете се още малко де...
Всъщност не е така. Изпаднал сте в голяма погрешка.
Тъй ли, другарко? И къде ми е "погрешката"? Знаете ли, че с тази дума се издадохте коя сте... всички, които Ви познаваме, се сетихме коя сте... щот с Ваште литературни напъни таз дума Ви е любимата и всички знаем това. Как можахте така лесно да се раздегизирате?
Научете се да говорите г-н Грънчаров, явна е слабата ви обща култура по история, политология, вирусология, но заблудени хора като вас са в целия свят. Проблемът е друг - начинът ви на говорене. Това са постоянни обиди, комунистически обръщения и ирония. Изхвърлете тези думи от речника ви и ще се почувствате по леко!
Понеже сте лаик ще ви обясня защо. Когато наричате всички другарки и другари, говорите за прехода никога няма да излезете от него. Когато наричате всички мижитурки, значи че вие се чувствате така. Забелязвате ли, че множеството от коментарите не ви обиждат? Всеки от тях описва, вашето неадекватно, това е меко казано, поведение. Вие ги обиждате, че са психично болни, но май само проектирате вашето душевно разстройство върху тях. Кофти истина, а?
Нека погледнем Ники Димов. Без да има каквито и да било претенции той работи, не се оплаквам, не пише жалби и е по-добър човек от вас. Целувайте му ръка и му благодарете всеки ден, че ви е приятел. Той е човек за пример!
Другарко мари, аз само Вас наричам другарко, мерзавке и прочие понеже, както вече Ви казах и доказах, съм справедлив човек и не желая да Ви обиждам като Ви спестявам истината за Вас самата; правя го поради доброто си сърце, с надежда като осъзнаете в какво кошмарно положение се намирате, да се ужасите, да се сепнете, да се погнусите от себе си и в един момент да започнете да се поправяте. Да, обаче Вие упорствате и не се ползвате от шанса, който Ви давам, причината е не само ниската Ви ентелегентност, но и липсата на какъвто и да било морал.
Аз съм консултант, другарко, и моите консултации струват доста пари. Вместо да се разплатите с мен, Вие проявявате безочието на мен да давате непоискани съвети, т.е. мъчите се на краставичар да продавате краставици. А иначе чудесно описвате начина, по който се напъвате да проектирате собствените си дефекти върху мен, което е голямо постижение, очевидно моите уроци и консултации, давани толкова време, са Ви повлияли и са Ви помогнали нещичко да научите.
Проблемът Ви е, че сте много злобна, а сте злобна щото очевидно никой не Ви е обичал. Да де, но за това нещо нямам вина аз, нали така? Защо мен искате да наказвате за своите собствени неуспехи?! Несправедливо е, нали така? Хайде сега се оттеглете и си поплачете, плачът е израз на човечност, Вие откога не сте плакала?!
Публикуване на коментар