Разстрои ме много новината от снощи, че Христо Марков е починал. Трудно заспах, а като се събудих твърде рано, се сетих за смъртта на Христо и повече не можах да заспя. Стана така, че в последните месеци на няколко пъти с един приятел му ходихме на гости, включително и на рождения му ден на 16 януари. Почерпи ни с по чаша вино, подарено му от някой приятел. Той много пушеше. И си поговорихме разни истории от животите си, личеше си, че Христо го гнетеше прекалено много самотата, имаше нужда да си поговори с човеци. (Лаптопът му се беше повредил и нямаше интернет.) Няма да забравя думите му: "... мерзавците-комунисти не ми позволиха и да учителствам..." (както и на мен забраниха да учителствам, след като цял живот съм го правил: комунистите явно нямат друга по-голяма грижа от тази да държат младите колкото се може по-далеч от духа - и от духовните личности, от личностите с духовно излъчване!).
Бях го поканил да дойде да разговаряме в предаването "На Агората..." по ПОтв, той обеща, а като дойде денят за предаването ми звънна рано сутринта да ми каже, че няма пари дори и за билет в автобуса - и по тази причина не може да дойде! По тази причина направихме интервюто в апартамента му, където живееше напълно сам с две много мили, но и доста гладни, изглежда, котки. Много тъжно излезе това интервю, поне такова беше моето усещане, оказа се, че най-вероятно е последното му интервю. После разбрах, че е постъпил в болница и ето, издъхнал е вчера.
Предполагам той умря не просто от бедност, а (Петър Стоянов е написал, че "Христо Марков си остана безсребреник"), а умря от унижение - и от нашето безразличие. (Ние, българите, така убиваме истински заслужилите сред нас, т.е. личностите от по-голям мащаб, а към личностите с по-голям духовен потенциал направо сме безпощадни!) Унижението убива не по-малко ефективно дори и от мизерията. Не само мизерията поражда унижение, но и хорското безразличие към човека, който е в нужда. Който, примерно, има нужда най-вече просто да си поговори с някой друг човек, ала никой не му обръща внимание...
Не ми се пише повече. Ще ми се да науча кога ще му е погребението за да го изпратя и до гробищата - макар че мен погребенията много силно ме разтърсват и след това дни наред не мога да се съвзема. Де да да бях по-безчувствен, ама не съм...
Това е. Живеем временен живот. Затова не бива да се джафкаме и да се караме за глупости. И за политика дори не трябва да се караме. Да обидиш един човек е много сериозно нещо. Обидите, униженията, безразличието, казах, убиват. .Умираме не от старост и от болести, а от дефицит на човечност. Дали, ако се замислим малко по-сериозно няма да открием, че сме се превърнали не само в общество, състоящо се предимно от... мъртъвци (мъртъв за духовното човек виждали ли сте, по очите му се познава това?!), но и от... убийци: стигнали сме дотам, че убиваме без дори да го съзнаваме. (Е, има сред нас такива, които вредят на ближния и го убиват съвсем съзнателно, но това вече е садизъм, това вече е извратеност: и тя се среща нерядко, за жалост...)
Безразличието е страшно нещо и се предизвиква от безчувственост. Безчувствена е тъкмо мъртвата душа. Такива хора с мъртви души, ламтящи само за материалното, не просто са бездуховни, те са с празни погледи, подобно на зомбитата. Страшно е да се живее в общество, състоящо се предимно от ходещи по улицата... живи трупове (както моят приятел Любен Воденичаров, един Божий, сиреч истински духовен за мен човек, обича често да казва, т.е. състоящо се от мъртъвци за духовното (да не говорим за това, че има и бесовски сатанисти, които всекидневно воюват с духа, по-скоро правят всичко за да убиват ония сред нас, които излъчват нещо духовно!).
Христо Марков беше човек с очи, блестящи от духовен пламък. Той самият излъчваше човешка топлина. (Нещо много рядко не просто за политик, пък макар и бивш, но и за човек дори!) Душите на такива хора като Христо никога не умират, просто няма как да умрат...
С Богом, Христо! Ако е прав Сократ, твърдящ, че като философстваме ние всъщност се учим да умираме, ти дотам напредна в това човешко занимание, че успя да видиш и разбереш истината за самото безсмъртие! А там, където си сега, за истината не се мре (както е тук, на грешната земя!) - само се живее с нея...
Няма как, вярвам, пак ще философстваме донасита някой ден - като се срещнем там, където си сега...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар