George Garkov: Сократ е първородният аутист. Опитва се да вербализира невербалното и използва несъвършените резултати, за да хвърля камъни по главите на своите опоненти, все едно са неразумни.
Ангел Грънчаров: Това пък откъде Ви хрумна? Да не сте го чул от някой скудоумен доцент, дето се прави на интересен и на умен? :-)
George Garkov: Ангел Грънчаров не е необходимо да съм го ”чувал” някъде. Лични наблюдения от непосредствения ми опит с литературата. Иначе... подобна теза съм срещал при Файерабенд (в ”Завладяването на изобилието”, ако не ме лъже паметта), както и при Талеб (в не толкова изтънчен вариант). Сократ унижава своите опоненти, защото не умеят да експлицират и дефинират с точност имплицитното. Не е случайно, че Аристофан още го подиграва...
Ангел Грънчаров: George Garkov Чувал, чел сте сте, но не сте доразбрал. Явно без да се замислите се присъединявате към лагера на тия, които навремето са дали Сократ на съд, а това е най-лошият "самокомплимент", който можете да си дадете. Което означава, че не знаете какво правите. (Иначе казано, простете, но така се правят страхотни глупости!)
Сократ, както е известно, е даден на съд от част от учениците си. Които, видите ли, се били засегнали от сократовите "унижения". Но това са хора от този човешки тип (към който явно принадлежите и вие), за които не истината, а тяхната суетна субективност е най-важното. Сократ, видите ли, им прави добро като им помага да се освободят от заблудите си, а те, моля ви се, се чувстват унизени, щот публиката им се е присмяла! Тъпанари, но за сметка на това суетни и славолюбиви.
И до ден днешен този човешки тип мрази ония, които възприемаме Сократ за своя учител, сиреч, за които истината е най-важното, е истински важното. А глупости от рода на тази, че някой ни се смял когато друг ни е помогнал да осъзнаем грешката си, изобщо не ни вълнуват.
Има два човешки типа: нормални (това значи духовно просветлени) човеци и извратени суетни въздухари, мечтаещи да се представят за "учени". От втория тип са тези, които убиха Сократ - и тези, които и в наше време без капка свян са способни да убият онзи, който истински си върши работа на учител или на философ.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
Това ,че учениците му са го дали на съд не е доказателство ,че той не ги е унищожавал , дори напротив. Правилното отношение би било да престанат просто да са му ученици, но явно са били на такова ниво на развитие.
Публикуване на коментар