Много добро разсъждение на Явор Ганчев, което заслужава да се осмисли и разбере от колкото се може повече хора:
Непрекъснато слушам "институциите това, институциите онова" и не мога да се отърва от чувството, че сме като деца от детската, които обсъждат секса.
Това, което наричаме "институции", е социалната прослойка, която се занимава с управление по занятие. Хората от тази прослойка изповядват следните убеждения:
- че "институциите" имат правото (моралното и юридическото) да ти казват какво да правиш,
- че, следователно, работата им (като представители на "институциите") се състои в това да ти казват какво да правиш, и
- че те са способни да преценяват всичко по отношение на всеки друг, естествено за негово добро, но винаги "в обществен интерес". Тази способност не се подлага на съмнение, защото е общочовешка и е достатъчно само да си част от "институциите", за да я упражняваш на практика.
От другата страна имаме много хора, които приемат поведението на представителите на "институциите" за естествено, защото споделят същите убеждения. Ако ги питаш, ще ти цитират (може и на латински) "лош закон, но закон" - защото са убедени, че дефиницията на "закон" е "волеизявлението на този, който упражнява официалната власт". Те се подчиняват (с мрънкане, и понякога само привидно, това няма значение) на властта и смятат това за проява на гражданска добродетел; съответно те мразят тези, които поставят под въпрос правото на управляващите да им казват какво да правят, защото "това не е свобода, а слободия" и "трябва да се спазват правилата, защото иначе ще настане анархия".
И за двете групи "гражданско общество" е общество, в което "правилата се спазват".
И двете групи ако разберат, че Основният закон (Конституцията) определя, че работата на институциите е да пазят правата на гражданите (и само това), и че следователно тези с правата/свободите са гражданите, а тези със задълженията са институциите, а не обратното, би предизвикало голямо удивление, граничещо с недоверие че "тука има шашма някаква".
Като резултат и по правило, комбинацията от произволни институционални глупости и безгръбначно гражданско поведение произвежда разруха и разврат. И ето тук изниква нуждата да си обясним и да примирим противоречието между убежденията си (които няма как да са глупави, нали, защото самите ние сме много умни) и резултата от практическото приложение на тия убеждения в живота. По-простите се задоволяват с мразене на различни групи съграждани - циганите, геювете, антиваксърите, велосипедистите, няма значение. Важното е това да са хора без официална власт, защото да критикуваш хора с власт не е безопасно, и да има там някой, който "не спазва правилата, и заради такива всички страдаме". По-интелектуалните въздишат (може и по обществените радио и телевизия), че проблемът е, че "няма доверие в институциите", "обществото ни не е узряло" и "за съжаление нашата дисциплина не е като немската".
Тоя цирк, който не е смешен, ще свърши, когато:
1) достатъчно много хора от двете групи прочетат и разберат Основния закон
2) "институциите" се съгласят (или бъдат принудени") да го спазват
3) останалите откажат да се подчиняват на произволни глупости, изходени от случаен преял с власт посредствен глупак...
Тогава може да си говорим за "институции", без да изглеждаме нелепо.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар