А в днешно време как постъпваме с учителите си - с истински добрите си учители?

Сократ: Очевидно никога не трябва да вършим неправда.

Критон: Не, разбира се.

Сократ: И на неправдата не бива да се отвръща с неправда противно на схващането на мнозинството, поради това, че никога не трябва да се върши неправда.

Критон: Очевидно не.

Сократ: А какво - трябва ли да се причинява зло, Критоне, или не?

Критон: Без съмнение не трябва, Сократе.

Сократ: А какво, следователно? А на злото да се отвръща със зло справедливо ли е, както смята мнозинството или не е справедливо?

Критон: Съвсем не е справедливо.

Сократ: Понеже няма никаква разлика между това да се причинява зло на хората и да се върши неправда.

Критон: Истина говориш.

Сократ: Следователно не трябва да се отвръща на неправдата с неправда, нито да се върши зло на никого, дори на този, от когото сме пострадали.

Критон, Платон (Цитиран от Lachezar Tomov)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ето, видяхте ли на какво е учил Сократ атиняните, които обаче отвърнаха на направеното от него добро със зло? (По същия начин постъпиха евреите и римляните с Христос.) А в днешно време как постъпваме с учителите си - с истински добрите си учители? Т.е. с учителите, които не са мижитурки - и дръзват винаги да казват истината. И които правят онова, което трябва, което са длъжни да правят, т.е. съвестно си вършат работата? Сещате ли се как постъпваме точно с тия свои учители? Или не се сещате? Я помислете още малко по тия въпроси...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo