Порадвайте се на чисто социалистическите по духа си образование и нрави, консервирани в техния чист вид в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!

Директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" произнася патетичното си слово, посрещнато, естествено, с огромни благодарности от напълно подчинения й колектив!

В изцяло стария, позабравен, напълно мухлясал социалистически дух - неуморна пропаганда на "успехите" и упорито мълчание за проблемите! - беше отбелязана 58-годишнината на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Директорката Стоянка Анастасова, както се полага, произнесе казионно слово, от което лъхаше именно на завидно неуважение към истината, а и имаше доста неверни лирични моменти (примерно че "колективът" се бил стараел "да създава личности", докато всички добре знаем, че всеки, който дръзне да се изяви като личност, мигновено става ненавистен на владетелката!); знаем също, че въпросната администраторка много си пада по поетично-лиричните словеса. Както и да е, погледайте клипчето за да почувствате, че в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" директорката Анастасова успя да възроди изцяло духа на социализма с всичките му прелести, порадвайте се, насладете се на този тъй злотворен дух - защото това, че и в наше време е възможно да има такъв остров на несвободата (и на лицемерието, на фалша, на двуличието!) наистина е потресаващо, да не говорим, че е израз на колосален, направо немислим, несрещан другаде сюрреализъм и абсурдизъм...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo