Предлагам "кръгла маса" с участието и на властващите в образованието на тема: Каква е истината за дистанционното обучение?

Училищата вече трети месец не работят, децата и внуците ни не ходят на училище, а МОН ни баламосва, че уж учат "дистанционно": не ви ли вълнува истината по този въпрос? Каква е реалната ситуация около т.н. "дистанционно обучение"?

Защото се очертава възможността децата и внуците ни да не тръгнат на училище още месеци наред, никой не знае какво ще става и докога училищата ще стоят празни и самотни! Е, разбира се, учителките ще турят на учениците некакви оценки, всички ще завършат криво-ляво (както винаги досега) "учебната година", ще скалъпят директорите и директорките на училища и хубави лъжливи доклади за това колко чудесно са се справили "колективите" (учителските и училищните) с изпитанието! (Прочее, тия колективи, вероятно, са твърде щастливи, щото сега, в тия паметни дни, се сбъдна тяхната лелеяна мечта, вкоренена в душите на народа от непрежалимата ерата на комунизмо-социализма, а именно да не ходим на работа, пък да си получаваме заплатите: ех, какви блажени времена настъпиха най-накрая след десетилетия чакане!) Пък и данъкоплатците у нас са великодушни де, нема да придиряме сега колко работят и как работят учителите, ний иначе сме си богата страна: за некакви си стотици милиони ли ще се циганим да питаме за какво са раздадени на стоящите си по домовете учителски колективи на училищата?!

Да де, обаче проблемът си стои, а той има и една друга, твърде неприятна и за родителите, и най-вече за образователната власт страна: ами децата ще разберат и ще осъзнаят истината, че може да се учи и без да се ходи на училище! Разбира се, че може да се учи и без училище, понякога дори се учи и по-истински, по-ефективно без да се ходи на училище! Е, зависи де, зависи си от човека, от отделната личност зависи, от нейното съзнание зависи, но ето го и страшния проблем, към който ви водя: ами като свикнат учениците със свободата (и със свободията!) как после ще ги натикаме отново в училищата?! И ще ги принудим да учат по стария начин, а, другарки и другари?! Ами какво тогава ще стане с дисциплината - и с послушността на учениците?! Нема ли учениците да се разпуснат дотолкова от тази проклета свобода, че да отиде след това по дяволите цялото ни тъй уютно за всички нас, пък макар и съвсем плачевно и катастрофално статукво в "образованието"?!

Абе голема работа бе, Грънчаров, че ще отиде по дяволите "образованието" у нас, то пък нима  на нас изобщо ни требе образование?! Та ти нима не разбра, че у нас всичко се постига с наглост и с тарикатлък, а не с учене и с труд, камо ли пък с честност?! (Я го виж г-н Премиеро какви подвизи извърши пред очите ни в последните 10-тина години, он да не се е измъчил с четене на много книги, да не ни е он много образован?!) Да бе, веке нам образование не ни требе, иска се предимно таликатлък; акъл нам не ни требе, парички ни дай, нали така?! Айде де, на умен ще ми се прави той, тоя Грънчаров, проблеми ще изтъква, в раната ще бърка: що не си траеш бе, Грънчаров, защо си толкоз лош и зъл бе, нещастнико проклет?!

Обръщам се към всички граждани, които не са безразлични към ставащото в страната ни и в случая в сферата на "образованието" на младите: не трябва ли да се запитаме какво става с "дистанционното обучение", върви ли то, каква е истината?! Щото бодряшките отчети на г-н Министъра мен лично не ме задоволяват, но вас ви задоволяват, така ли, блазе ви?! Широки души имате вие, щастливци сте вие, мен пък, щот съм особняк, изобщо не ме задоволяват!

Затова предлагам дискусия, и то спешна, и то с участието не само на граждани, не само на обезпокоени родители (такива има ли изобщо?!), но и на ръководни длъжностни лица от образователното ведомство, които предлагам да ги поканим със специална покана. Да, предлагам "кръгла маса" по проблемите на "дистанционното обучение" в училищнито общности на Пловдивска област (като начало), която да се проведе дистанционно, онлайн, като за целта излизам с инициативата да поканим тъй блаженстващите сега по време на очертаващата се да бъде безкрайна ваканция отговорни длъжностни лица в образованието в Пловдив и областта, а именно г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив, ще поканим и експерти от РУО, ще поканим и няколко директори, които минават хем за много изпълнителни и послушни, иначе казано, за "добри", хем за... "иновативно" и дори "авангардно", моля ви се, "мислещи", примерно като директорката на тъй славната ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" г-жа Стоянка Анастасова, директорката на МГ г-жа Веселина Карапеева, директорката на ХГ г-жа Соня Киркова и също така ще предложим на всички интересуващи се от поставения проблем директори, експерти, учители да се включат в дискусиите, а пък ний, от групата на небезразличните граждани, ще предложим място и организация на срещата; казахме, тя ще се проведе дистанционно, ще я насрочим в удобно за всички време, ще пратим поканите, пък да видим дали някой ще се отзове. Тази в общи линии ми е идеята, ще поканим и омбусманът на Пловдив инж. Борислав Стаматов, шефа (заместник-кмет) на образованието в общината г-н Стефан Стоянов ще поканим и пр.

Мисля, че такова "мероприятие" е необходимо в тези усилни, но за сметка на това и прекалено блажени за властващата администрация в образованието дни. То е необходимо особено много обаче за вас, гражданите, за вас, родителите; не зная давате ли си сметка колко е необходима такава една дискусия, такава една "кръгла маса": дано си давате поне отчасти сметка за това! Скоро ще научите кога ще се проведе срещата, ще изпратим и поканите, ще сторим нужното, пък да видим какво ще произлезе. На мен лично ми е много любопитно, а вас интересува ли ви какво ще стане с тази идея и инициатива?!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Пазете се от вируси, а най-много се пазете от най-опасния вирус: вируса на безразличието (той е именно и вирус на малодушието)!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo