ВАЖНО!

Най-важното, моля, обърни внимание!

▼  Моята страница във фейсбук ▼  Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼  ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...

четвъртък, 14 май 2020 г.

Мое участие в международна конференция в Украйна



Поканен съм за участие във ІІ-та международна научно-практическа конференция ФИЛОСОФИЯТА НА РЕЛИГИЯТА И МЕДИЦИНАТА В ПОСТСЕКУЛЯРНАТА ЕПОХА, посветена на паметта на свт. Лука (В.Ф. Войно-Ясенецкий), на която ръководеният от мен Център за развитие на личността HUMANUS е съорганизатор. Тя ще се проведе от 11 – 12 юни 2020 година, място за провеждане: Национален медицински университет "А. А. Богомолец", Адрес: Украйна, г. Киев, проспект Победа, 34, катедра "Философия, биоетика и история на медицината. Ето писмото до мен по този повод:

Добрый день, господин Ангел!

Пишу Вам с просьбой подать тезисы (1-3) страницы на предстоящую конференцию "Философия религии и медицины", соорганизатором которой выступает Центр развития личности "HUMANUS". Оргкомитет под предводительством проф. Васильевой Ирины Васильевны надеются на Ваши тезисы.

Конференция в связи с карантинными мерами будет проведена дистанционно, но мы выдадим программу, сборник тезисов и выбранные материалы в разделе "Научная жизнь" следующего спецвыпуска "ИДЕЙ".

С уважением,

Сергей Шевченко

Темата на моя доклад е: Защо най-много от всичко друго трябва да пазим сърцата си - или кога духът ни е здрав? Ще пиша доклада си днес.

Желая ви хубав ден! Бъдете здрави!



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

WTF?!